Речник на Патриарх Евтимий
ненааꙗньнъ  
ненааꙗньнъ -ꙑ прил (1) ненааꙗньное Като същ. ср. ед. Неочаквана случка, действие. Вон же ненааанное вдѣвше, свое растръѕаахѹ рꙁы,  пръстїю главы посыпѹюще, своего плакаахѹ се ꙁапѹстѣнїа Конст 438r.37