Речник на Патриарх Евтимий
невъꙁбранꙗемъ
невъꙁбранꙗемъ
-ꙑ
прил
(1)
Невъзпрепятстван, който не е под забрана.
ѡт тол невъꙁбранꙗемѹ быт ємѹ ꙗст съ бравшм се, ꙗкоже съ пръвобраным
Антим
248.23