Речник на Патриарх Евтимий
направт
направт
-направлѭ
-направш
св
(5)
Насоча в някаква посока, по установеното правило.
цр͠кѻвное направ спльннїе
ИМ
174v.14
ꙗко да прлежнѫ молтвѫ сътвѡрѧть добрѣ ѹбо текѫщѫѧ на спасныѧ направѧть пѫт
ЙП
202.6
господѹ богѹ нашемѹ найпае поспѣшт направт его въвъсемь покорт под нѡѕѣ его въсѣкого врага
ЛЙЗ
294.12
Същото значение и в
СЙЗ
361.25
СВВ
395.11.