Речник на Патриарх Евтимий
напльнт  
напльнт -напльнѭ -напльнш св (2) Изпълня, напълня. Прѡее да напльнть беꙁслънаа благость твоа, пае же  въсе, понеже  къ всемъ въ стнѫ ѡстаемь МЕ1-3 337.8 ~сѧ Изпълня се, напълня се. Еднь съꙁдань быст(ь) ловѣкь  ѡт нго въсь напльн се мрь I Никод 206.30