Речник на Патриарх Евтимий
лѫкавьнъ  
лѫкавьнъ -ꙑ прил (5) Лукав, коварен, зъл. Въꙁвѣст же  въсѣмь ѡкръстнымь єпскопѡм лѫкавое ꙁьобрѣтенїе лѫкавнѣйшаго царѣ  ꙁлобѣснѫѧ єресь ЙП 195.33  ѡст м дѹшѫ  ср(ъ)дце ѡт съвѣст лѫкавны СЙЗ 364.24 справ молтвы нашѧ ꙗко кадлѡ прѣд тобоѫ  не ѹклон ср(ъ)дца наша въ словеса лѫкавнаа СВВ 394.18 Същото значение и в Нед 609v.8 ЛОглаш 376.14.