Речник на Патриарх Евтимий
лѣьбьнъ  
лѣьбьнъ -ꙑ прил (1) Който лекува, лековит, лечебен. Въ схь словесеⷯ въꙁбѹдв се доблы кѡнстантінь, вдѣ ѻбынаго своего враа стоеща,  лѣьбные вды томѹ готовеща Конст 427r.33