Речник на Патриарх Евтимий
вѵꙁаньтꙗ  
вѵꙁаньтꙗ -ѧ ж МИ (5) Византия. Градъць ѹбо бѣше маль віꙁь менемь • єгоже съꙁда въ д͠н свое манасїа цр͠ь іѹдескы, нареенны вїꙁантіа Конст 428v.14 Рмꙿское ѹбѻ наелство  въсѹ поⷣ собою въселннѹю ѹстровь, ꙁвол въ свое ме съꙁдат градь свѣтьлꙿ же  красьнь, б͠ь же томѹ ꙗв вїꙁантію съꙁдат, єже  быⷭ.  съꙁда ть б͠гохранмы градь, нарекь того въ свое ме Конст 428v.34 Ст͠аа же єлена въꙁъмш есть ѿ ъстнаго дрѣва съ мнѡѕѣⷨ страхѡⷨ  бл͠гоговѣнїемь съ ъстным гвоꙁдьм, ѹ себе ъстнѣ хранꙗше. тъще се с͠нов въ вꙁантїю та ѿнест Конст 434r.6 Същото значение и в Конст 435r.15 435r.26.