Речник на Патриарх Евтимий
вѣньават  
вѣньават -вѣньаваѭ -вѣньаваеш несв (16) 1. Увенчавам. Ѡт сѫдꙋ ѹбо праведнц радѡваахѫ сѧ, мѫенц срѣтаахѫ, прѣподѡбнї лѡбꙁаахѫ, Хрстос вѣнавааше Мих 178.22 мѹдрые д͠вы лкь съетавше веселꙗхѹ се • влⷣка поьст дръже вѣнавааше Нед 611r.17 вѣньць прѣмрный, славнаа, себѣ сплете, мꙿже вѣнаваема Теоф 268.20 вѣньаваемъ Като прил. Увенчаван. нъ да  самѹю мⷱнцѹ ꙁреть ꙁртел вѣнаваемѹ Нед 606r.30 Елко бѡ ꙗвш се въ мѹкахь лютѣш, толко ме покажеш вѣнаваемѹ свѣтлѣше Нед 609r.1 Едн же пеалѹюⷮ бѣсѡве, ꙁреще небрѣгомы себе  ѿ въсѣхь нарѹгаемы,  мⷱнкы вѣнаваемы Нед 603v.11 2. Венчавам. Ꙗко невъꙁбранно ст(ь) о съетанїѡхь хь, ѹбѡ достотꙿ л вѣнават ꙗкоже прьвобраныхь, л н? Антим 246.11 Ꙗко пръвый ѹбо бракь, ꙗко стнный сый ꙁаконь, въ лѣпотѹ вѣнавает се ѡт свещенньства ꙗко непорѡьнь Антим 247.17 нъ  блѹднкы вѣнават се ѡт свещеннкь сътвор Антим 249.5 Същото значение и в Антим 241.15 245.25 246.15 247.20 249.9. вѣньаваѧ Като прил. Който венчава. Который же  вѣнаваей того свещеннкь, же  єже просто ꙗст на таковѣмь брацѣ ѡт правла въꙁбраннь быст(ь) Антим 248.8 Кто же вѣнаваей,  како нераꙁдѣлнаа молтва раꙁдѣлт се, овѣй ѹбѡ ест, ꙗко несквръннѣ, благословенѣ, овой же н Антим 249.15