Речник на Патриарх Евтимий
вьсепослѹшьнъ
вьсепослѹшьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Послушен във всичко.
вьсепослѹшьное
Като същ. ср. ед. Послушното паство, стадо.
нѣкогда ѹбо бл͠гополѹно врѣме ѻбрѣть, въсепослѹшное въ кѹпѣ събравше се ѻкрⷭть себе вдѣвь, радостною д͠шею въса по сходѣ д͠ше хотещаа сълѹт се комѹжⷣо ꙗвлнна покаꙁа
Конст
438r.7