Речник на Патриарх Евтимий
въсѣꙗт  
въсѣꙗт -въсѣѭ -въсѣеш св (2) Посея, засея, насея; всея, причиня. Сїа  сцеваа ꙁлоъствы въсѣа вь б͠жї цр͠кв раꙁдранїа  сънмце,  въса цр͠кѡвнаа въ велцѣ метеж бѣше Конст 429v.12 ~сѧ Бъде засято. Како вьсѣꙗ м се л како м се род Теоф 259.2