Речник на Патриарх Евтимий
въсѣꙗт
въсѣꙗт
-въсѣѭ
-въсѣеш
св
(2)
Посея, засея, насея; всея, причиня.
Сїа сцеваа ꙁлоъствы въсѣа вь б͠жї цр͠кв раꙁдранїа сънмце, въса цр͠кѡвнаа въ велцѣ метеж бѣше
Конст
429v.12
~сѧ
Бъде засято.
Како вьсѣꙗ м се л како м се род
Теоф
259.2