Речник на Патриарх Евтимий
въстръгнѫт  
въстръгнѫт -въстръгнѫ -въстръгнеш св (1) Откъсна, изскубя, изтръгна. еднь нѣкы ѡт нх, шед о тай, въстръже сланѹтка доволно ЙР 13.33