Речник на Патриарх Евтимий
въспѣт  
въспѣт -въспоѭ -въспоеш св (20) Прославя, възхваля някого или нещо с песен; възпея. подаждь м вьспѣт твою, ꙋстрьмльшомꙋ се, слово, богоꙗвленнаа Ѳеѡфано, паметь свѣтоноснꙋю  Хрстов пѣснь вьспѣт радостнꙋю Теоф 264.14, 265.2 Да сполнѧт сѧ ꙋста моѧ хваленїѧ твоегѡ, ꙗкѡ да воспою славꙋ твою Яков 308.13 Същото значение и в ИМ 162v.28 174r.29 Теоф 260.30 261.22 262.2 262.6 264.14 265.2 270.23 271.21 272.5 273.23 Нед 611r.35 611r.36 ЙП 183.20 201.25.