Речник на Патриарх Евтимий
въплътт сѧ
въплътт сѧ
-въплъщѫ сѧ
-въплътш сѧ
св
(7)
Въплътя се.
же ѡт жены въплътт сѧ благоꙁволвый, ꙗко да женское сцѣлш прѣстѫпленїе
Филот
86.16
господь нашь Ісѹс Хрстос въплът сѧ ѡт стыѫ дѣвы богородцѫ
ЙП
193.22
ѡт дѣвы свѧтыѫ въпльщь сѧ, стьщ себе, ꙁракь раба прїемь
ЛОглаш
380.20
Същото значение и в
I Никод
215.20
ЛЙЗ
303.3
Яков
322.15.
въплътвꙑ сѧ
Като същ. м. ед. Който се е въплътил.
Спас дѹше наше, Ісѹсе боже, вьпльтвый се нас рад
Теоф
262.7