Речник на Патриарх Евтимий
въсклкновене  
въсклкновене -ꙗ ср (1) Радостен вик, възглас, възклицание, възкликване. єже Ѳѡма осѧѕа, въ немже на небеса въ въсклкновен  въ гласѣ трѫбнѣмь самь, богъ-слово, въꙁнесе сѧ ЙП 192.20