Речник на Патриарх Евтимий
въпаднѫт  
въпаднѫт -въпаднѫ -въпаднеш св (11) 1. Падна във вътрешността на нещо. ѻнь же бѣже въ свою въпаде сѣть юже въ ст͠ыхь кѡнстантінꙋ положль бѣше Конст 426v.9 множайшѹю прїмемь пѡьсть, а не въ ровь въпаднемь гръдостный I Никод 213.16 2. Изпадна в ерес, грях и под. Ѿ беꙁмѣрные бо пеал въ болѣꙁнь въпаде лютѹ Конст 427v.33 въпаднет въ Маласїанꙿскѫ єрес(ь) л пакы, рад опаснаго стѧѕанїа, впаднет въ Наватꙿскѫ прѣлъст(ь) II Никод 221.12, 221.13 Аще л въ малакїѧ въпаднет прѣжде прїѧтїѧ свѧщенньска II Никод 223.15 Същото значение и в Конст 427r.18 I Никод 206.17 II Никод 223.22 Кипр 235.8. ~сѧ Падна.  въпаде се въ ꙗмꙋ юже сътвор Конст 426v.16