Речник на Патриарх Евтимий
въꙁнакъ
въꙁнакъ
-ꙑ
прил
(2)
Който е по гръб, с лице нагоре.
ꙁемлеть свѧтый агнець, глаголѧ: Ꙗко въꙁемлет сѧ ѡт ꙁемлѧ жвѡтъ его. полагаеть его въꙁнакъ въ свѧтѣмь дїскосѣ
ЛЙЗ
286.10
рѫкама въꙁнакама
С прострени ръце.
рѫкама въꙁнакама, ꙗкоже глаголет сѧ, свѧщеннымь касаѫще сѧ
ЙР
6.26