Речник на Патриарх Евтимий
въдъхнѫт  
въдъхнѫт -въдъхнѫ -въдъхнеш св (3) Вдъхна. Нѫ прїд м ѹбо н(ы)нѣ  самъ, блаженный Іѡанне,  ѡбрадовай нас дѹхомь, ꙗко о тебѣ подвжѫщѫ слово,  ꙗкоже Полвѡтскїй,  нашь ѹкрас прѣстѡлъ  въдъхн въ нас дѹховнѫѧ благод(ѣ)ть  ѡтвръꙁ наш ѹстнѣ, єже по достоанїꙋ тебе въспѣт ЙП 183.18 Блаженый же Іѡаннъ ѡтвѣща: Не древнемѹ ꙁавѣтѹ послѣдоват хотѧ аꙁъ бож(ь)ствным ѹставѡм т рѣхь, нѫ апостолскым прѣданїѡмь  свѧтых събѡръ ѹставѡмь, хже т, ѡт блага въдъхновен бывше дѹха, нам прѣдашѧ ЙП 190.28 Послѣжде же, ꙗко Хрстовою благод(ѣ)тїю єресемь до конца беꙁ вѣст бывшемь. ꙁвол се светомѹ  покланꙗемомꙋ бож(ь)ствномѹ дѹхѹ въ светые въдъхнѹт отце  тѣм въселнѹю въсѹ благоꙁаконїемь просвѣтт Кипр 227.20