Речник на Патриарх Евтимий
влъхвъ  
влъхвъ -а м (7) Мъдрец, предсказател, влъхва.  прошьⷣ ѹбѻ тънкоестнѣ ѻ рѡжⷣьствѣ єгѡ, прїде даже до вльхвь.  гл͠ть. ꙗко.  пршьⷣше въ дѻмь, вдѣше ѻтрое съ маріею м͠терїю єгѡ,  падше поклонше се ємѹ ИМ 165r.27 Тебе въс ѹблажаѫть рѡд, ꙁемлѣ въсхвалть, аг͠гел послѹжѫть, влъсв поклѡнѧт сѧ, Геѳсман въмѣстть, небеса подмѫть Мих 171.27 Съ ѹбо ꙁлобѣсный юнь сый  єще каменотворнѫѧ прохождааше хытрость, два же нѣкаа влъхва скаꙁаста ємѹ, ꙗко Гръьское наѧлство  царство съдръжат мать ЙП 188.6 Същото значение и в ЙП 188.16 Теоф 258.19 263.18 275.11.