Речник на Патриарх Евтимий
стлъковавъ
стлъковавъ
-ꙑ
прил
(1)
стлъковавъш
Като същ. м. мн. Тълкуватели.
Аще л же ст(ь) нѣкоторый съкръвень ѹмь въ нхь, множайш ѡт стлъковавшїхь тѣхь, молм се навыкнѹт ѡт вась ть
Антим
241.21