Речник на Патриарх Евтимий
ꙁмѣнт
ꙁмѣнт
-ꙁмѣнѭ
-ꙁмѣнш
св
(4)
Променя, изменя.
Мнѧще сѧ мѫдр быт. ѡбѹашѧ. ꙁмѣншѧ славѫ едного бога въ подобїе етврѣнѡгь гадъ птць
Филот
90.29
Боже вседержтелю, велкоменте господ ... посл на ны благодать свою благꙋю ѡсвѧт наш дѹш тѣлеса ꙁмѣн плотскаѧ мꙋдрованїѧ ко благоестїю
Яков
311.29
ꙁмѣнт себе въ рꙁꙑ
Облека, преоблека се.
ꙁмѣнт себе въ сты рꙁы тако прѣд коностасем въꙁꙿжещ кадло л свѣтлнкь благоговѣйнѣ покадт
Кипр
234.11
~сѧ
Освободя се, избавя се.
сп͠стелны ꙁыскат грѻбь, въ нмꙿже жвотворещее х͠во положено быⷭ тѣло. мꙿже ѿ тл въ нетлѣнїе прїдохѡⷨ. мꙿже тъмы ꙁмѣнше се б͠гораꙁѹмїа просвѣтхѡм се свѣтѡⷨ
Конст
432v.11