Речник на Патриарх Евтимий
сходатат
сходатат
-сходатаѭ
-сходаташ
св
(3)
Издействам, придобия, причиня.
Мнѣ ѹбо попеенїа сходаташ мнѡга, себѣ же беꙁмѣрнѫѧ пеаль въсегдашнее мѫтелство
Филот
82.27
мрь ѹбо н͠нꙗ съпротвещм се подавше, велкѹ мъꙁдѹ себѣ сходатате. б͠ь съхранть вась братїа въꙁлюблнаа
Конст
436v.22
Не сѹщѹ ꙁлѡбѣ съставѹ, ꙗкоже вѣрѹемь, како въ ꙁлобѹ неѹдобь двжнї, на ꙁлобѹ двжм бывше, намь сїю собою сходаташе
I Никод
209.25