Речник на Патриарх Евтимий
справт  
справт -справлѭ -справш св (12) 1. Поправя, изправя. аще ѹбѡ б͠в ѹгодно вѣсте наше потъщанїе  ѹставь, ꙁвѣщенїе подадте намь. аще л то недостатьно ѻстало ⷭ, вы̏ ꙗко стнѹ вѣдеще справте Конст 431r.13 Іерей глаголет: Да справть господь богъ наш стопы твоѧ ЛЙЗ 289.13 Сїѧ свѧтаѧ  бож(ь)ственнаѧ лїтꙋргїа свѧтагѡ … преведенна Еѵѳмїемь, патрїархомъ Терновскмъ, ꙁ Греескагѡ на Славенскїй ꙗꙁыкъ, справлена же  слѣдована їеромонахомъ Іѡанкїемъ Грекѡмъ Яков 334.27 Същото значение и във Филот 79.20 Конст 436v.11 СЙЗ 372.33 Яков 333.13. 2. Издигна, въздигна. владыко ловѣколюбе, справ молтвы нашѧ ꙗко кадлѡ прѣд тобоѫ  не ѹклон ср(ъ)дца наша въ словеса лѫкавнаа СВВ 394.16 Потом: Да сѧ справть молтва моа СВВ 394.22 по сконан: Да сѧ справтъ молтва моа, реетъ дїакѡнъ: Пакы, пакы мрѡмъ господꙋ. СВВ 394.27 ~сѧ Изправя се. тї спет быше  падоше, мы же въстахѡмь  справхѡм се Конст 439r.10 г͠ въꙁвель ес ѿ ада д͠шѹ мою • враѕ тво г͠ спет быше  падоше, мы же въстахѡмь  справхѡм се Нед 607r.27