Речник на Патриарх Евтимий
сповѣдат  
сповѣдат -сповѣдаѭ -сповѣдаеш несв (11) 1. Казвам, разказвам, възвестявам, признавам. Сїа ѹбѡ слышавше, вѣрнї радоваахꙋ се мнѡгꙋ сповѣдающе б͠ѹ блгⷣть ИМ 164r.20 Цр͠ю же недоѹмѣющѹ ѻ схь,  сѹщхь съ нмь въпрашающѹ аще то  ти̏ вдеть. въсѣм же єдногласно тожⷣе вдѣт сповѣдавшемь Конст 426r.28 ѻн же въпрашаем, хрїстїаны себе сповѣдаахꙋ Нед 605r.28 Същото значение и в ИМ 171v.30 Конст 427r.23. 2. Изповядвам (вяра). С͠на же б͠жїа, съпрсносѹщна  єдносѹщна  нераꙁдѣлна ѡ͠цѹ  с͠томѹ д͠хѹ єдногласно т͠і с͠тї ѡ͠ц сповѣдаше Конст 430v.40 Елжд бо аще ꙗсте хлѣбь съ  ашѫ сїѫ пїете, моѫ съмр(ь)ть въꙁвѣщаете, мое въскр(ѣ)сенїе сповѣдаете ЛОглаш 381.27 Плодъ ꙋстень, сповѣдающхъ благодать твою, с кадломъ смъ да воꙁыдеть предꙿ тѧ, боже,  да не воꙁвратт сѧ во тще Яков 331.16 Същото значение и в Конст 424r.30. 3. Славя. Влⷣкѡ г͠ І̇͠ѵ Х͠е. прꙁр на ме ѻкааннѹю  недостонѹю рабѹ твою въ ась с.  ѹкрѣп ме сповѣдат ме твое славное  велкое прѣⷣ ц͠р  кнеѕы  въсѣм людꙿм Нед 607r.4 ~сѧ Изповядвам се. Благо ест(ь) сповѣдат сѧ господев, въꙁвѣщат ꙁаѹтра млость СЙЗ 359.1