Речник на Патриарх Евтимий
ноплеменьнъ
ноплеменьнъ
-ꙑ
прил
(1)
ноплеменьн
Като същ. м. мн. Хора от друго племе.
Вѣрѫ непороꙿнѫ съблюд, грады нашѧ ѹтвръд, мръ въсь ѹмр, глада пагѹбы ꙁбав ны ѡт нападенїа ноплеменных съхран ны
ЙР
26.9