Речник на Патриарх Евтимий
ноплеменьнкъ
ноплеменьнкъ
-а
м
(5)
Човек от друго племе.
дрꙋгаа Дьвора ꙗвла се ес. Ѡна ꙋбо ноплеменнкы раꙁдрꙋш; ты же невдмых врагѡвь плькы побѣд
Теоф
259.12
ꙁбав, господ, град съй въсѣкъ град странѫ ѡт гладѣ, гꙋбтельства, трѫса, потѡпа, ѡгнѣ, меа, нашествїа ноплеменнкь ѡт междѡсобныѫ бран
ЛОглаш
384.29
Съхран град нашь въсѣкь град странѫ ѡт гладѣ, гѹбтельства, трѫса, потѡпа, огнѣ, меа, нашествїа ноплеменкь ѡт междѡсобныѫ бран
МИнд.1-2
347.12
Същото значение и в
Яков
327.1
МБлаг
345.18.