Речник на Патриарх Евтимий
ментъ
ментъ
-ꙑ
прил
(1)
Именит, известен.
ѡт недоѹмѣнїа, ꙗко ментѹ сѫщѹ наротѹ мѫжѹ, въс къ немѹ сътѣкаахѫ сѧ съвѣть ѡт него прѧт спѣшѫще
ЙП
189.21