Речник на Патриарх Евтимий
ꙁлаьнъ  
ꙁлаьнъ -ꙑ прил (1) Който има буйна, сочна зелена растителност, злачен. Ѹпокой хь въ мѣстѣ свѣтлѣ, въ мѣстѣ ꙁланѣ, въ мѣстѣ прохладнѣ, въ нѣдрѡх Авраамлхь МИнд.1-2 347.16