Речник на Патриарх Евтимий
ꙁаконьнъ  
ꙁаконьнъ -ꙑ прил (7) Който е в съответствие със закона, законен. Срⷱѣ въ трї на деⷭты, ꙁакѻннꙋю тогда пасхꙋ съврьш,  таннꙋю прѣдаⷭ веⷱрю ИМ 170r.10 Едно бѡ ст(ь) ꙁаконнаго брака съпреженїе,  женѣ къ мѹжѹ,  мѹжѹ къ женѣ Антим 243.10 скѹпл ны ес ѡт клѧтвы ꙁаконныѫ ьстноѫ с кръвїѫ; на кръстѣ пргвождь сѧ  копїемь прободꙿ сѧ, бесъмрътїе столь ес ловѣкѡмь; спасе наш, слава тебѣ ЛЙЗ 285.17 Същото значение и в ИМ 170r.13 Антим 244.30. ꙁаконьнаꙗ Като същ. ср. мн. Закони. Седмь д͠нї квась да не ѡбрещет се въ дѡмѡⷯ вашⷯ.  ꙁакѻннаа ѹбо такова ИМ 170r.9 Елма же прїдеть ѹповаемое, нымь колѣблющм се въсѣмь, єже по любв дѣйствїе прѣбываеть, прѣемлющее тѹ не обрѣтающ; тѣмꙿже  пръвꙿствѹеть же по добрѣдѣтѣл справлꙗемымь въсѣмь  ꙁаконнымь въꙁвѣщенїѡмь I Никод 219.25