Речник на Патриарх Евтимий
ꙁаконоположене  
ꙁаконоположене -ꙗ ср (4) 1. Установяване, полагане на закон, законодателство. Како ꙋбѡ мѡӱсеское ꙁаконополѻженїе аще б вражїе, єдного г͠а  б͠а ꙁаконополагало б вѣдѣт ИМ 166r.3 2. Свод закони, закон. мы же, ꙗко да не въ длъготѹ протегнемъ слово, въ кратꙿцѣ скомомѹ подаемь ѡтвѣтованїе, ѡт Моѵсеова вны прїемн ꙁаконоположенїа Кипр 230.8 въ правдѫ сїа въспрѧхѡм, ꙁане въслѣдь мыслей нашх ходхомь лѫкавых  свѧтыѧ твоѫ ꙁаповѣд  ꙁаконѡположенїа прѣстѫпхѡмь МИнд.1-2 349.2 древьнее ꙁаконоположене Старият завет, първата част на Библията. Аще же едного б͠а  г͠а проповѣдꙋеⷮ мѡӱс,  раꙁвѣ того н же слѹжть н же покланꙗет се номꙋ, где сѹⷮ же лꙋкавое наелꙿствѻ въводеще,  то древнмꙋ ꙁаконоположенїꙋ въꙁлагающе ИМ 166r.7