Речник на Патриарх Евтимий
ꙁаколене  
ꙁаколене -ꙗ ср (4) Жертвоприношение, заколение; убийство. на такова многа лютаа, ꙗко агньц неꙁлобв себе на ꙁаколнїе прводеще,  съ тьщанїемь въходеще въ подвгь Нед 603v.20 Кто, ꙁрѧ прѣстыѧ спасовы страст, свѧꙁанїа, ꙁаѹшенїа, распѧтїе же  погребенїе, прѣдтеево ѹсѣкновенїе, мѫеньскаа ꙁакѡленїа напсана,  овомѹ главѫ ѡтсѣкаемѫ, овомѹ же тѣло въсе съдраблѣемо ЙП 194.20 . абїе вънъꙁть копїе ѡт лѣвыѧ страны въ просфорѫ  прѣрѣꙁаѫ глаголеть: Ꙗко овѧ на ꙁаколенїе веде сѧ ЛЙЗ 285.26 Същото значение и в Нед 610r.11.