Речник на Патриарх Евтимий
ꙁавѣщат
ꙁавѣщат
-ꙁавѣщаѭ
-ꙁавѣщаеш
св
(6)
1. Оставя в наследство (завет, заръка, имущество), завещая.
Дары же велкы стежанїа ꙁемльнаа доволно цр͠квамь даат ꙁавѣща.
Конст
428r.14
Сїа въса множашаа схь, въ вьсее пеⷮдесетнце седмыхь недѣлꙗхь ꙁавѣща съвръш ѹстав. въ вьсеъстны же праꙁнкь петꙿдесетны
Конст
438r.30
Которы ц͠рь ꙁаконы бл͠гоъствые тако цѣломѹдрїе ꙁавѣща ꙗкоже сь
Конст
438v.32
2. Обещая.
сѣде ѻ деснѹю прѣстола вельствїа на высѡкыхь, тако прїт пакы блаженымь свомь ѹенкѡⷨ ꙁавѣщавь съ славою
Нед
608v.1
3. Заповядам, наредя, заръчам.
враемь мнѡгы хытрост подвгꙿшемь ѻ того сцѣлн не ѹспѣвшмь нтоже, мнѡжьство младеньць ꙁаклат рекоше. въ тѣхь крьв цр͠ев ѹмыт се ꙁавѣщаше
Конст
427r.21
Ѻбрѣте же градь побѣдѣ тьꙁоменть, ніка менеⷨ, тѹ въсѣмь събрат се єпⷭпѡмь ꙁавѣща
Конст
430r.10