Речник на Патриарх Евтимий
ꙁаблѫдт  
ꙁаблѫдт -ꙁаблѫждѫ -ꙁаблѫдш св (4) Изгубя се, заблудя се, отклоня се. нъ л͠вц поⷣобострастн намь. н бо н͠бо сътворше. нже ꙁемлю. нже въꙁдѹхь. нже море • нъ ѿ стны ꙁаблѹдвше, нтоже полъѕно въ мрь прведоше Нед 607v.6 Боже, многагѡ рад  неꙁрееннагѡ ловѣколюбїѧ  благост пославь еднороднагѡ своегѡ сына въ мїръ, ꙗкѡ да ꙁаблꙋждшее воꙁвратт ова, не ѡтврат сѧ ѡт нас Яков 316.6 ꙁаблѫждьше Като същ. м. мн. Тези, които са се отклонили (от правата вяра). Сх ѹбо спасъ  сѡль  свѣть менова, ꙗко въсе смрадное  гнлое страстное мѫдрованїе осолѣваѫщѫ  къ съвръшеномѹ ꙁдравїꙋ прводѧщѫ,  ѧже въ тъмѣ єресей  ꙁлославных велѣнїй ꙁаблѫждъшх къ богораꙁѹмїꙋ стнномѹ прведшх ЙП 182.23 младенцѧ въсптай, юнѡсть накаж, старѡсть ѹкрѣп, малодѹшныѫ ꙋтѣш, растоеныѫ събер, ꙁаблѫждшѫѧ обрат  съвъкѹп свѧтѣй своей съборнѣй  апостольстѣй цр(ъ)кв ЛОглаш 384.8