Речник на Патриарх Евтимий
жрьтвьнкъ  
жрьтвьнкъ -а м (37) Място за жертвоприношение, жертвеник, олтар. Тѣмже єгда прхѻдⷮ ктѻ къ жрьтьвнкꙋ  престт се крьв х͠вѣ ѿ аше, да непщꙋеть ꙗко ꙋста своа къ ребрꙋ х͠вѹ прлож,  ѿ ребра єгѡ пїеть. ѿ ребра же х͠ва не крьвь тьїю нь  вѡда стее ИМ 170r.22 въходть дїакѡн въ свѧтый олтарь  въꙁемь кадлнцѫ съ ѳмїамом  пршед къ їереѹ  въꙁем обынѣ еже о кадлѣ благословенїе, кадтꙿ свѧтѫѫ трапеꙁѫ кр(ъ)стообраꙁнѣ околѡ, жрътвнкꙿ же весь  їереа ЛЙЗ 295.28 Богъ да благословтъ  ѡсвѧтть  достойны сотвортъ предстоѧнїю свѧтагѡ своегѡ жертвеннка  неосꙋжденнѡ сподобть насъ натїю свѧтагѡ дѹха Яков 319.13 Същото значение и в ЛЙЗ 290.18 291.25 300.5 СЙЗ 361.3 363.1 363.22 365.22 399.3 ЛОглаш 377.9 382.8 385.13 Яков 311.27 312.22 317.31 319.18 319.32 320.7 321.6 329.15 МЕ1-3 335.8. дѹховьнꙑ жрьтвьнкъ Подразбира се евхаристията. Мы же въ цр͠кваⷯ слѹжбы съврьшаеⷨ.  на д͠ховнѣⷨ жрьтьвнцѣ с͠щенные гл͠ю трапеꙁы.  алны  стоеще.  въ с͠тльскꙋю ѻдежⷣѹ ѻблъен. не въ раꙁоренїе прѣⷣреⷱнымь, нь ьⷭтнѣш твореще нь ИМ 169v.27 прѣнебесьнꙑ ( мꙑсльнꙑ) жрьтвьнкъ Наднебесен и мислен жертвеник, възнесен от Сина (Логоса) при сътворението на света, на който се извършва мирна жертва, чрез която небесните литургически свети духове непрестанно служат на Бога словесно и духовно; образ на този жертвеник е трапезата на Тайната вечеря. Ꙗко да ловѣколюбецъ богъ нашь, премь х въ свѧтый  прѣнебесный  мыслъный свой жрътвнкъ въ вонѧ благоѫханїа ЛЙЗ 301.6 Ꙗко да ловѣколюбець богь нашъ, премь ѧ въ свѧтый  прѣнебесꙿ(ный) мысльный свой жрътꙿвнкь въ вѡнѧ благоѫханїа, въꙁꙿпослеть намь благод(ѣ)ть свѧтаго дѹха СЙЗ 370.29 вꙿ воню благоꙋханїѧ дѹховнагѡ, еже прїемъ во пренебесный твой жертвеннкь Яков 316.24 Същото съчетание и в ЛЙЗ 286.25 288.6 СЙЗ 357.9 ЛОглаш 377.13 386.2 Яков 307.11. слѹжтель жрьтвьнкѹ Вж. ЛОглаш 375.7. слѹжт жрьтвьнкѹ Вж. ЛОглаш 375.22 377.22 382.4.