Речник на Патриарх Евтимий
жвотьнъ  
жвотьнъ -ꙑ прил (7) Който се отнася до живота. вода жвотьнаꙗ Вж. Нед 607v.27. дрѣво жвотьное Вж. ИМ 167r.1 Филот 83.17. жвотьное Като същ ср. ед. Живо същество, животно. ꙗкоже бѡ слн͠цꙋ вь прѡлѣтныѫ асы лꙋѧ по вьсе прострꙗвшꙋ ꙁемл вьсѣ жвѡтнаа растѫть  бѡтѣѫтъ на бѡлшее прѣспѣваѫще Петк 74r.14 А єже ꙁаповѣда богъ Мѡѵсеꙋ, ꙗко не сътворш въсѣкого подобїа, пршедшїхь рад на ꙁемлѧ обѣтованѫѧ дѡлѡслѹжтелей рее сїа, же покланѣахѫ сѧ жвѡтнымь  кѹмрѡмь ꙁлатымь  сребръным  слънцꙋ  лѹнѣ  ѕвѣꙁдамь ЙП 193.2 Въ вьсей бѡ седмц шесть прѣхѡмь дѣлат дней, сѹботѹ же въ ѹпокоенїе прїемат єднꙋ, не тъїю же, нъ  въсемꙋ жвѡтномѹ тогда въ ѹпокоен быт Кипр 230.11 Същата употреба и в ЛЙЗ 299.4.