Речник на Патриарх Евтимий
жвотворвъ
жвотворвъ
-ꙑ
прил
(2)
Животворен, животворящ.
нѣкоторо бо ѿ наротыхь жень бл͠городныхь недѹгѡⷨ съдръжмѣ ѕѣлныⷨ до конца жвѡта ѿаанѣ послѣднꙗа дышѹщ, прложше котороежⷣо дрѣво, абїе поꙁна се жвотворвы крⷭть
Конст
433v.35
дрѣво жвотворвое
Вж.
Конст
435r.16.