Речник на Патриарх Евтимий
грѫбъ  
грѫбъ -ꙑ прил (1) грѫб Като същ. м. мн. Грубите. Обые бѡ добродѣтѣль  несвоа своа творт  лѣнвѣйшѫѧ  грѫбыѧ на ревность поѹщат ЙП 189.24