Речник на Патриарх Евтимий
громъ
громъ
-а
м
(2)
Гръм, гръмотевица.
Господь же, въ семь волѧ бѡѫщх сѧ єго сътворь, своего раба неврѣдна хранѣше; мльнїамь бѡ грѡмовѡмь напрасно на съпрѡтвныѧ нападшмь
Мих
174.31
грѡмь, – въꙁгръмѣ бѡ благоьстїа дѡгматы съ въсѣцѣмь дръꙁновленїемь
ЙП
200.29