Речник на Патриарх Евтимий
грабтель
грабтель
-ꙗ
м
(1)
Грабител, похитител.
жестокым досадтелным стрѣлам срⷣца хыщнкѡⷨ грабтелмь ѹꙗꙁвѣаше, тъще се въсѣхь въ б͠жї страхь првест
Конст
436r.29