Речник на Патриарх Евтимий
глѹхъ  
глѹхъ -ꙑ прил (4) Глух, който не може да чува. Стоаше мльѧ  ньсоже ѡтнѫд вѣщаѧ, въ ѹмѣ рееное хранѧ: „Аꙁ же ꙗко глѹх не слышѧ  ꙗко нѣмь не ѡтвръꙁаѧ ѹсть свох“ ЙР 11.14 Дїоклтїанꙋ ѹбо неъствѣшомꙋ  сѹровѣшомꙋ недостонѣ црⷭтвїа скѵ̈птра правещѹ, ꙁавѣщанїа послаахѹ се по въселнѣ ...  скврънныⷨ дѡломь нѣмымь  глѹхыⷨ жрьтвы прност Нед 604v.27 Ст͠аа рее. бѡѕ тво нѣм  глѹс сѹть.  нже тебѣ помощ могѹ ⷮнже себе полѕѹють Нед 606v.31 Същото значение и в Нед 607r.12.