Исторически речник
ходт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ходтхождѫ, хождѹходшходтъ, ходть, ходтходмъ, ходмь, ходм, ходмоходте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ходѧтъ, ходѧть, ходѧтходвѣходтаходтеходход
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ходмъ, ходмь, ходмходтеходвѣходтаходхъ, ходхь, ходхход
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ходходхомъ, ходхомь, ходхом, ходхмꙑходстеходшѧ, ходшѫ, ходша, ходше, ходхѫхоховѣходста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ходстехождаахъ, хождахъ, ходѣахъ, ходѣхъ, хожахъ, ходѧхъ, хождаахь, хождахь, ходѣахь, ходѣхь, хожахь, ходѧхь, хождаах, хождах, ходѣах, ходѣх, хожах, ходѧххождааше, хождаше, ходѣаше, ходѣше, хожаше, ходѧшехождааше, хождаше, ходѣаше, ходѣше, хожаше, ходѧшехождаахомъ, хождахомъ, ходѣахомъ, ходѣхомъ, хожахомъ, ходѧхомъ, хождаахомь, хождахомь, ходѣахомь, ходѣхомь, хожахомь, ходѧхомь, хождаахом, хождахом, ходѣахом, ходѣхом, хожахом, ходѧхомхождаашете, хождашете, ходѣашете, ходѣшете, хожашете, хождаасте, хождасте, ходѣасте, ходѣсте, хожасте, ходѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
хождаахѫ, хождахѫ, ходѣахѫ, ходѣхѫ, хожахѫ, хождаахѹ, хождахѹ, ходѣахѹ, ходѣхѹ, хожахѹ, ходѧхѹхождааховѣ, хождаховѣ, ходѣаховѣ, ходѣховѣ, хожаховѣ, ходѧховѣхождаашета, хождашета, ходѣашета, ходѣшета, хожашета, хождааста, хождаста, ходѣаста, ходѣста, хожаста, ходѧстахождаашете, хождашете, ходѣашете, ходѣшете, хожашете, хождаасте, хождасте, ходѣасте, ходѣсте, хожасте, ходѧсте
ходт -хождѫ -ходш несв 1. Ходя, вървя, движа се слѣп проꙁраѭтъ. ꙇ хром ходѧтъ. прокажен ощаѭтъ сѧ М Мт 11.5 З А кодратъ ... не можааше ѹже  ходт вьсь бо пѫть на колѣхъ веꙁомъ бѣаше С 117.22 ловѣкъ тако жвѣаше. ꙗдѣаше хлѣбъ.  жꙙдааше. хождааше ногама.  трѹждааше сꙙ. повааше С 473.29 Вървя заедно с някого, придружавам. бже бже нашъ. хожде съ слѹгоѭ свомъ ѣковомъ. ꙇ страненъ бꙑвъ съ рабомъ свомъ осфомъ СЕ 18а 11 2. Ходя, обикалям, движа се в определено пространство ꙇ хождааше по схъ съ въ галле. не хотѣаше бо въ юде ходт. ѣко скаахѫ его ѹбт М Йо 7.1 З А ꙇс же к томѹ не авѣ хождааше вꙑюдехъ. нъ де отъ тѫдѹ въ странѫ блꙁъ пѹстꙑн М Йо 11.54 З А Образно. ї съхранѭ ꙁаконъ твоі прісно въ вѣкъ і вѣкъ вѣкѹ. ї хождаахъ въ шротѣ. ѣко ꙁаповѣдеї твоїхъ вьꙁіскахъ СП 118.45 пропнаѩ неба ѣко  кожѫ. покрꙑваѩ водамі прѣвꙑспръпѣ его. полагаѩ облакꙑ вꙑсхожденье свое. ходѩ на крлу вѣтрьню СП 103.3 гласъ тво слꙑшахъ ходꙙштъ въ породѣ  ѹбоꙗхъ сꙙ. ꙗко нагъ смь  съкрꙑхъ сꙙ С 304.20 Скитам се, бродя. тꙑ же гі съхраніші нꙑ.  съблюдеші нꙑ отъ рода сего въ вѣкъ. ѡкръстъ неъстіві ходѩтъ по вꙑсотѣ твоеї ѹмножілъ есі снꙑ ловѣѩ СП 11.9 обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт сарацнъ С 559.17— 18 3. Отивам някъде, движа се в определена посока повелѣ мѹ ходт не тъьѭ въ манастꙑр. нъ  окрьсть манастꙑра подаль не хѹдо С 562.1 отъ толѣ ѹбо хранꙗаше сꙙ не оставьꙗт манастꙑрѣ.  ходт на но мѣсто С 549.8 отц вьꙁвѣстшꙙ ъстънѹѹмꙋ семѹ отьцѹ. не ходт въ луврѣ нъ въ лаврѫ прт.  прѣбꙑват въ сво хꙑꙁнѣ С 292.8 Насочвам се към някаква цел, пристъпвам. тꙑ же імꙑ враждѫ на братъ своі. како можеш ходт къ мірнѣ трапеꙁѣ К 8b 34 Посещавам, навестявам. ꙇ хождаашете родтелѣ его по вьсѣ лѣта въ мъ. въ праꙁдьнкъ пасхꙑ М Лк 2.41 З А въ храмѣ бжꙗ ходіховѣ іномꙑшленьемъ СП 54.15 Отдалечавам се. црь прде. а вонъ далее во хождааше. бѣ бо ѹбо бжю строю табьно не прт ѹенкꙋ С 498.30 Преминавам [образно]. отъ ѹдесъ къ ѹдесемь господьн҄емъ ходмъ братꙗ С 318.13 4. Прен. Съм в някакво състояние пострадахъ ї сълѩхъ сѩ до коньца. весь день сѣтѹѩ хождаахъ СП 37.7 Срв. СЕ76а 16 въскѫѭ сѣтѹѩ хождѫ отъ пеалі врага моего СП 41.10 5. Прен. Следвам, придържам се [към идеи, убеждения] дѣлꙑ благꙑ ѣже ѹготовалъ ес ходт вь нхъ СЕ 8а 23 тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрꙑваатъ раꙁѹмъ. же бо вꙑше пꙑтанꙗ стъ. т кꙿто хоштетъ о томь пꙑтат нѹдꙙ сꙙ. а не по свꙙтꙑмъ ходꙙ словесемь. то  стьствꙗ С 338.10 6. Прен. Живея по определен начин облѣцамъ же сѧ въ орѫже (с)вѣта. ѣко въ дне благоѡбраꙁно ход()мъ. не коꙁлогласован. пѣнъств. любодѣꙗн Е 5б 1 обрѣте облаженка савѫ дрѹжнꙑ првравъша р рънорꙁьць. къ мноꙁѣ ѹбо пльтьнѣѣмъ ѹбожьствѣ ходꙙштемъ С 283.9—10 7. Прен. За болест — ходя, моря, измъчвам моⷧ҇ на вꙿсь недѫⷢ҇ ходѧще по кѹ СЕ 42а 9 ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн ходѧщ по ꙁем. ꙇ вꙿсѣкомѹ недѫгѹ. ходѧщюмѹ по плът СЕ 42а 13,14 8. Прич. сег. деят. a) Като същ. ходѧ м ед ходѧще м мн a) ὁ περιπατῶν, οἱ πορευόμενοι Този, който ходи; тези, които ходят; ходещият; ходещите рее же мъ с ... ходте доньдеже свѣтъ мате. да тъма васъ не метъ. ꙇ ходѧ въ тъмѣ. не вѣстъ камо детъ М Йо 12.35 З А Б ходѩштї хождаахѫ. ї плакаахѫ сѩ метаѭште сѣмена своѣ СП 125.6 гь не лштъ добра ходѧщхъ СЕ 84а 17 съ многоѭ тврьдьѭ. съвꙙꙁанъ дражмъ слꙑша. господьстѣ ноꙁѣ въходꙙшт къ съвꙙꙁьн҄емъ.  поꙁна гласъ ходꙙштѹѹмѹ въ тьмнц С 468.4 Прен.Живеещите по определен начин. гь не лішітъ добра. ходѩштіхъ неꙁълобоѭ. гь бъ сілъ блаженъ мѫжь ѹпъваѩ на тѧ СП 83.13 b) Като същ. ходѧщаꙗ ср мн τὰ μέλλοντα Бъдещето сего дѣльма лаꙁаре грꙙд вънъ. тебе дного нꙑнѣѹ въꙁъпѭ. да съ странꙑ і ходꙙштмъ покажѫ слѫ С 311.9 9. Прич. мин. деят. a) Като прил. ходвꙑ a) πορευϑείς Който е присъствал, който е бил очевидец ходвъш же  вдѣвъш достоновѣрьн отьц. т съповѣдашꙙ намъ ѹспѣха рад С 168.18 b) хождьше м мн οἱ περιπατοῦντες [вар. οἱ περιπατήσαντες] Тези, които са постъпили по определен начин добро бо благодѣтѫ ꙁвѣстоват срдца. а не брашнꙑ. отъ нхже не прѧшѧ полъꙃѧ хождъше Е 33б 18 въ правѫѭ ходвъше οἱ κατορϑοῦντες Тези, които са живели праведно; праведниците, благочестивите ового слѫ покаꙁа.  же мѫт съгрѣшвъшꙙѧ.  же ьстьномъ бꙑт въ правѫѭ ходвъшмꙿ С 412.30 достоно ходт [по] ꙁъванью ἀξίως περιπατέω τῆς κλήσεως Постъпвам достойно за званието, за което съм призван брате. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте СЕ 105b 12 молѭ вьі аꙁъ съвꙁаньі о г подобьн(ѣ) ходт по ꙁъваню мьже поꙁъвасте с ЗЛ Iб 1 Срв. СЕ105b 12 пѣш ходт πεζεύω Ходя пеш ꙗкоже се пол҄е сътворено бѣ. кон҄емъ тешт. то прѣтворьшѹ мраꙁꙋ го  съмръꙁъше сꙙ велм. пѣш  сънѹꙁн по н҄емѹ хождаахѫ С 90.7—8 ходт въ ꙁаконѣ a) πορεύομαι ἐν [τῷ] νόμῳ Следвам установен ред; спазвам заповед, закон не съхранішѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті. ї ꙁабꙑшѩ благодѣть его СП 77.10 ходѧще въ ꙁаконѣ м мн οἱ πορευόμενοι ἐν νόμῳ Тези, които спазват установен ред, закон блажен непороьнї въ пѫть. ходѩштеї въ ꙁаконѣ гнї СП 118.1 ходт въ пѫт πορεύομαι ἐν τῇ ὁδῷ Следвам нечие поведение, вървя по пътя на някого блажен ... не дѣлаѭштеї бо беꙁаконенѣ. въ пѫтехъ его ходшѩ СП 118.3 блаженї. вьс боѩштї сѩ гѣ. ходѩшті въ пѫтехъ его СП 127.1 ходт на ꙁаповѣд [по ꙁаповѣдемъ] Следвам установен ред; спазвам заповед, закон съхран мѧ отъ жвота немощьнааго. ꙇ наѹ мѧ на вꙿсѧ ꙁаповѣд твоѩ ходт. навед мѧ на пѫть тво правꙑ СЕ 36а 24 тꙑ ѹбо о ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемъ его СЕ 89а 22 ходт по [въ слѣдъ] a) ἀκολουϑέω Вървя след някого, следвам примера му бѣахѫ же  женꙑ ꙁдалее ꙁърѧштѧ ... ѩже егда бѣ въ галле по немь хождаахѫ  слѹжаахѫ емѹ М Мк 15.41 З глааше же къ вьсѣмъ. аште кто хоштетъ по мьнѣ т. да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ да въꙁьметъ крстъ сво по вьсѧ дьн  ходтъ по мьнѣ М Лк 9.23 З А аште кто мьнѣ слѹжтъ. по мьнѣ да ходтъ. ꙇ деже есмъ аꙁъ тѹ  слѹга мо бѫдетъ М Йо 12.26 З А СК оанъ рее. наставъне вдѣхомъ етера. о мен твоемь ꙁгонѧшта бѣсꙑ. ꙇ въꙁбранхомъ емѹ ѣко вь слѣдъ не ходтъ съ нам М Лк 9.49 З, А, СК. Срв.Мк 9.38 М З А ꙇс ... рее емѹ ... прд ход въ слѣдъ мене въꙁемъ крстъ М Мк 10.21 З Следвам, отдавам се на нещо. о своеꙇ женѣ довълѣт сѧ. ніъже іно дальнее съмꙑшлѣті. ні въ скота мѣсто въ слѣдъ несъмꙑслънъ похотꙇмъ ходіті К 2b 4 b) ходѧ по м ед ὁ ἀκολουϑῶν Този, който върви след някого, който следва някого пакꙑ же мъ рее съ глѧ. аꙁъ есмъ свѣтъ мрѹ. ходѧ по мьнѣ. не матъ ходт въ тъмѣ. нꙑматъ свѣта жвотънааго М Йо 8.12 З А СК ходт по вьсѣхъ παρακολουϑέω πᾶσιν Проучвам всичко, изследвам всичко понеже ѹбо мъноѕ наѧсѧ нт повѣсть ... ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ хождъшю с пръва по вьсѣхъ. въ істнѫ по рѧдѫ псат тебѣ. славънꙑ теофле М Лк 1.3 З А ходт по дѣлес ποιέω κατὰ τὸ ἔργον Подражавам на делата на някого, следвам пътя, примера му вьсѣ ѹбо елко аште рекѫтъ вамъ блюст. съблюдате  творте. по дѣломъ же хъ не ходте (!). глѭтъ бо  не творѧтъ М Мт 23.3 ЗI А ходт по прѣдаꙗнью περιπατέω κατὰ τὴν παράδοσιν Постъпвам, върша нещо според традицията, по обичая по томь же въпрашаахѫ  фарсѣ  кьнжьнц. по ъто не ходѧтъ ѹенц тво по прѣдааню старецъ. нъ не ѹмъвенама рѫкама ѣдѧтъ хлѣбъ М Мк 7.5 З ходт прѣдъ προάγω Вървя отпред мъножѣше же народ. постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт ... народ же ходѧште прѣдъ нмъ. ꙇ вь слѣдъ. ꙁъваахѫ глѭште. ѡсанна снов давꙑдовѹ М Мт 21.9 ЗI СК М З А СК Б О Н Е СП СЕ К С ЗЛ ХЛ Гр περιπατέω πορεύομαι βαδίζω διατρίβω ἀπέρχομαι παράγω διάγω ὑπάγω ἕπομαι ἔρχομαι περιέρχομαι διαπορεύομαι περίπατος διαγωγή ходіт ходіті Срв ммоходт Нвб ходя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА