Исторически речник
ѹтврьдт сѧI [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
ѹтврьдт сѧ | ѹтврьждѫ, ѹтврьждѹ | ѹтврьдш | ѹтврьдтъ, ѹтврьдть, ѹтврьдт | ѹтврьдмъ, ѹтврьдмь, ѹтврьдм, ѹтврьдмо | ѹтврьдте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
ѹтврьдѧтъ, ѹтврьдѧть, ѹтврьдѧт | ѹтврьдвѣ | ѹтврьдта | ѹтврьдте | ѹтврьд | ѹтврьд |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
ѹтврьдмъ, ѹтврьдмь, ѹтврьдм | ѹтврьдте | ѹтврьдвѣ | ѹтврьдта | ѹтврьдхъ, ѹтврьдхь, ѹтврьдх | ѹтврьд |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
ѹтврьд | ѹтврьдхомъ, ѹтврьдхомь, ѹтврьдхом, ѹтврьдхмꙑ | ѹтврьдсте | ѹтврьдшѧ, ѹтврьдшѫ, ѹтврьдша, ѹтврьдше, ѹтврьдхѫ | ѹтврьдховѣ | ѹтврьдста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
ѹтврьдсте | ѹтврьждаахъ, ѹтврьждахъ, ѹтврьжахъ, ѹтврьждаахь, ѹтврьждахь, ѹтврьжахь, ѹтврьждаах, ѹтврьждах, ѹтврьжах | ѹтврьждааше, ѹтврьждаше, ѹтврьжаше | ѹтврьждааше, ѹтврьждаше, ѹтврьжаше | ѹтврьждаахомъ, ѹтврьждахомъ, ѹтврьжахомъ, ѹтврьждаахомь, ѹтврьждахомь, ѹтврьжахомь, ѹтврьждаахом, ѹтврьждахом, ѹтврьжахом | ѹтврьждаашете, ѹтврьждашете, ѹтврьжашете, ѹтврьждаасте, ѹтврьждасте, ѹтврьжасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
ѹтврьждаахѫ, ѹтврьждахѫ, ѹтврьжахѫ, ѹтврьждаахѹ, ѹтврьждахѹ, ѹтврьжахѹ | ѹтврьждааховѣ, ѹтврьждаховѣ, ѹтврьжаховѣ | ѹтврьждаашета, ѹтврьждашета, ѹтврьжашета, ѹтврьждааста, ѹтврьждаста, ѹтврьжаста | ѹтврьждаашете, ѹтврьждашете, ѹтврьжашете, ѹтврьждаасте, ѹтврьждасте, ѹтврьжасте |
ѹтврьдт сѧ
-ѹтврьждѫ сѧ
-ѹтврьдш сѧ
св
1. Заякна, стана здрав, издръжлив
въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменен срдца хъ. гла кѹ. простьр рѫкѫ твоѭ простьрѣ. ꙇ ѹтвръд сѧ рѫка его цѣла ѣко дрѹгаѣ
М
Мк 3.5
З,
А, СК. Срв.Лк 6.10
М
З
А
стѫп. вънде мѹ нога въ дѹпнѫ пештерънѫѭ. деже бѣахѫ мошт свꙙтꙑхъ. аб ѹтврьд сꙙ нога вельбѫдѹ бꙑстъ съдрава
С
218.18
2. Укрепна, получа сила
ꙁбавітъ мѩ отъ врагъ моіхъ. сілънꙑхъ. і тъ ненавідѩштііхъ мѩ. ѣко ѹтвръшѩ сѩ (погр. вм. ѹтвръдішѩ сѩ, Север., с. 19, бел. под линия) пае мене
СП
17.18
твоѣ мꙑшьца съ сілоѭ. да ѹтвръдтъ сѩ рѫка твоѣ. да въꙁнесетъ сѩ десніца твоѣ
СП
88.14
въꙁіщѣте гѣ отвръдіте сѩ. въꙁіщѣте ліцѣ его вꙑнѫ. помѩнѣте юдеса его ѣже сътвор
СП
104.4
готово срце его ѹпъват на гѣ. ѹтвръді сѩ срце его не подвіжітъ сѩ доїждеже воꙁьртъ на врагꙑ своѩ
СП
111.8
тѣмь же молѫ сѧ вельм да ѹтвръдімъ сѧ въ словесехъ
К
4а 4—5
брада же мѹ акꙑ топрьво брадѣѭштꙋ свьтѣаше сꙙ. лце мѹ пакꙑ свѣтъло благодѣть ѹдъна. ꙗкоже крьстіꙗномъ ѹтврьдт сꙙ пае вѣроѭ. невѣрьн же въꙁбоꙗвъше сꙙ
С
142.11
За чувство — усиля се, засиля се.
на мѩ ѹтвръд сѩ ѣростъ твоѣ. ї вьсѩ влънꙑ твоѩ наведе на мѩ
СП
87.8
ѣк (!) ѹтвръд сѩ млость его на насъ. ї їстна гнѣ прѣбꙑваетъ въ вѣкъ
СП
116.2
3. Опра се, облегна се на някого; получа упование
на тѩ ѹтвръдіхъ сѩ отъ ѫтробꙑ ї рѣва матері моеѩ. тꙑ есі моі покръвітель
СП
70.6
правьднꙑ же нсоже нкомѹже не отъвѣштавъ. нъ вѣроѭ ꙗже на ба ѹтвръдвъ сꙙ. прблжвъ сꙙ къ юньцѹ. коснѫвъ сꙙ его рѫкама. въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ
С
566.11—12
4. Създам се
ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ
М
Лк 16.26
З
А
СК
Изч
М
З
А
СК
СП
К
С
Гр
ἀποκαϑίσταμαι
στηρίζομαι
ἐπιστηρίζομαι
στερεόομαι
κραταιόομαι
ѹтвръдт сѧ
ѹтвръдіт сѩ
Вж. при
ѹтврьдт
Нвб