Исторически речник
ѹтврьдт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹтврьдтѹтврьждѫ, ѹтврьждѹѹтврьдшѹтврьдтъ, ѹтврьдть, ѹтврьдтѹтврьдмъ, ѹтврьдмь, ѹтврьдм, ѹтврьдмоѹтврьдте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹтврьдѧтъ, ѹтврьдѧть, ѹтврьдѧтѹтврьдвѣѹтврьдтаѹтврьдтеѹтврьдѹтврьд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹтврьдмъ, ѹтврьдмь, ѹтврьдмѹтврьдтеѹтврьдвѣѹтврьдтаѹтврьдхъ, ѹтврьдхь, ѹтврьдхѹтврьд
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹтврьдѹтврьдхомъ, ѹтврьдхомь, ѹтврьдхом, ѹтврьдхмꙑѹтврьдстеѹтврьдшѧ, ѹтврьдшѫ, ѹтврьдша, ѹтврьдше, ѹтврьдхѫѹтврьдховѣѹтврьдста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹтврьдстеѹтврьждаахъ, ѹтврьждахъ, ѹтврьжахъ, ѹтврьждаахь, ѹтврьждахь, ѹтврьжахь, ѹтврьждаах, ѹтврьждах, ѹтврьжахѹтврьждааше, ѹтврьждаше, ѹтврьжашеѹтврьждааше, ѹтврьждаше, ѹтврьжашеѹтврьждаахомъ, ѹтврьждахомъ, ѹтврьжахомъ, ѹтврьждаахомь, ѹтврьждахомь, ѹтврьжахомь, ѹтврьждаахом, ѹтврьждахом, ѹтврьжахомѹтврьждаашете, ѹтврьждашете, ѹтврьжашете, ѹтврьждаасте, ѹтврьждасте, ѹтврьжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹтврьждаахѫ, ѹтврьждахѫ, ѹтврьжахѫ, ѹтврьждаахѹ, ѹтврьждахѹ, ѹтврьжахѹѹтврьждааховѣ, ѹтврьждаховѣ, ѹтврьжаховѣѹтврьждаашета, ѹтврьждашета, ѹтврьжашета, ѹтврьждааста, ѹтврьждаста, ѹтврьжастаѹтврьждаашете, ѹтврьждашете, ѹтврьжашете, ѹтврьждаасте, ѹтврьждасте, ѹтврьжасте
ѹтврьдт -ѹтврьждѫ -ѹтврьдш св 1. Направя здрав, оздравя̀; закрепя гі схе бже нашъ. повелѣвꙑꙶ сѹхорѫкѹмѹ. въстат по срѣдѣ събора. ждѫще словес. ꙇ въꙁдастъ слово. ꙇ повелѣвъ емѹ. прострѣт рѫкѫ своѭ. ꙇ ѹтвръждь ѭ ѣко  цѣлѫѭ СЕ 40b 7 ꙇ повел емѹ простьрѣт рѫкѫ его. ꙇ ѹтвръд ѭ СЕ 40b 17 схе едноѧдꙑ сне бже ... давꙑ аплѹ твоемѹ петрѹ. въстав (!) хромааго въ мѧ твое. ꙇ ѹтвръдт ноꙁѣ его. сѫща хрома отъ рѣва матер своеѩ. не бꙑвъшааго на ногѹ своею. тѧ молмъ ꙇсхе бже нашъ СЕ 44а 2 посъл на нь млость твоѭ. ꙇ ѹтвръд ноꙁѣ его. не посрам насъ. хвалѧщхъ сѧ о тебѣ СЕ 44а 11  како оклосншѧ емѹ вельбѫдь. вельбѫдѹ же оставенѹ бьівьшѹ тѹ до етьірь дьн.  лежѧштѹ на мѣстѣ  покѹшаѫштѹ сѧ вьстат.  раꙁломеньіѧ ногьі. не могѫштѹ ѹтврьдт С 218.15 съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ  сапфрѫ. како л раꙁдрѣш ѧꙁѫ отъ рода хромѹѹмѹ. томь асѣ ноꙁѣ мѹ ѹтврьдвъ С 358.12 въстав же го.  ꙁа рѫкѫ мъ сътвор  съ собоѭ ходт. ꙁꙑбьѭштѹ сꙙ съпръва  прѣстран҄ꙗѭштѹ на обѣ странѣ. ѹтвръжденомъ же го ѹдомъ.  съврьшенѣ цѣл҄еномъ. дастъ мѹ сво жъꙁлъ рекꙑ. вьꙁьмъ сь ход С 563.9 Укрепя, заякча, подсиля. растаѣ сѩ ꙁемлѣ і вьсі жівѫштеі на неі. аꙁъ ѹтвръдіхъ стлъпꙑ еѩ СП 74.4 мѣсто вь н҄емъже ꙁатворлъ сꙙ стъ стꙑ старцъ. брѣгъ матъ на ꙁападъ.  вꙑсокъ ꙁѣло. въстанї мѣста сꙑ. вь н҄емьже стелꙗ хлѣвнꙑ го ѹтврьждена стъ С 300.3 Поставя в ред. глагол҄етъ невѣстьнкъ грꙙдетъ. лꙿма же ѹбо ѹтврьдшꙙ свѣтла своꙗ. глаголашꙙ ѫродвꙑѧ мѫдрꙑмъ. дадте намъ отъ масла вашего С 372.22—23 2. Завардя, поставя под охрана повел ѹбо ѹтвръдт гробъ до третѣаго дьне. еда како пршедъше ѹенц его ноштѭ ѹкрадѫтъ і. ꙇ рекѫтъ людемъ въста отъ мрътвꙑхъ М Мт 27.64 З, А. Срв. С439.20 С443.18 рее мъ платъ мате кѹстодѭ дѣте ѹтвръдте ѣкоже вѣсте М Мт 27.65 З, А. Срв. С439.2 С440.24 он же шедъше ѹтвръдшѧ гробъ. ꙁнаменавъше камень съ кѹстодеѭ М Мт 27.66 З, А. Срв. С440.2 Затворя, заключа.  ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса. въложвъ вь тр десꙙт кръагъ.  ѹтврьдвъ  съвꙙꙁа  пеатьлѣ оловомъ. погребъ вь свомъ домѹ С 45.10 дꙿва же вь себѣ бꙑвь анѳупатъ. повелѣ ѧ вест вь темнцѫ  ѹтврьдт.  сънемъше съ дрѣва блаженааго кодрата. въврьгошꙙ  вь темнцѫ  ѹтврьдшꙙ С 111.3, 5 3. Утвърдя, укрепя аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ. ꙇ тꙑ нѣкъгда обраштъ сѧ ѹтвръд братрѭ твоѭ М Лк 22.32 З словомъ наоъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇.  вѣрѫ ѹтвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ Е 36а 5 мѩ же ꙁа неꙁобѫ (!) моѭ пріѩтъ. ї ѹтвръділъ мѩ есі. прѣдъ тобѫѭ (!) въ вѣкъ СП 40.13 въꙁдаждь м радостъ спнѣ твоего. ї дхмъ владꙑънемъ. ѹтвръді мѩ СП 50.14 вьꙁдрѣма дша моѣ отъ ѹнꙑнѣ. ѹтвръді мѩ въ словесехъ твоїхъ СП 118.28 блгв ꙇ нꙑ. пршестве рабъ твохъ. ꙇ(ꙇ) дажд намъ. да полеꙁьнꙑ бѫдѫтъ бесѣдꙑ нашѧ. ѹтвръд въ насъ любьвь твоѭ. ꙇ прѣꙁнь нашѭ ѹтвръд СЕ 18а 2, 4 обѣщасте сѧ хѹ. въ дхъ стꙑ. да ѹтвръдтъ дшѧ вашѧ СЕ 97b 12—13 добрї мѫенц проповѣдасте.  того рад вь вѣкꙑ веселте сꙙ. црꙙ нашꙙ ѹкрѣпте. вѣрѫ нашѫ ѹтврьдте С 68.9 ое накаж мꙙ о хсѣ сна свого.  ѹтврьд м срьдьце. ꙗко ꙁѣло мꙙ съдръжꙙтъ роꙁльн помꙑсл С 524.23 да бꙑ кто бв ѹгодлъ.  остлъ отъ всеѧ скврънꙑ дшѫ своѭ.  отъ прѣльст мра сего.  всего грабьньꙗ  пожеланьꙗ мѣню.  да ѹтвръдтъ дшѫ своѭ вь любꙿв бж С 570.24 Подкрепя. вь прѣподобе. ꙇ правъдѫ твоѭ. ѹтвръд  вꙿсегꙿда. ранꙑ крстъ свъ на тѣлѣ своемь ност СЕ 94b 1—2 съпадъшхъ вьꙁдвгошꙙ. сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ. благовѣрьнꙑмъ желан сѹгѹбшꙙ С 97.15 нꙑнꙗ врѣмꙙ ꙗже отъ тебе помоштъ. освѣт мꙙ  ѹтвръд мꙙ обѣштанмъ твомъ. прм мꙙ да прославтъ сꙙ мꙙ тво С 103.18 Предпазя, опазя. [...] съкаꙁаѫтъ [...] бж прѣсп[...] [...]мъ да ѹтв(р)[...] ваша  раꙁ[...] Е 14а 18 пріемлѫштеі бо достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ. а наслаждаѭштеі сѧ недостоіно. большѫ мѫкѫ себѣ пріемлѫтъ. сі глѫ не хотѧ ѹстрашꙇті. нъ ѹтвръдіті. пішта бо естъ дховънаѣ К 8b 2 4. Потвърдя, докажа; засвидетелствам ѣко по вꙑсотѣ нбнѣ отъ ꙁемлѩ. утвръділъ естъ гь млостъ своѭ на боѩщхъ сѩ его СП 102.11 не осѫд л тꙑ старца неглаголанмъ.  не тꙑ л ꙁдрее а аꙁъ ѹтврьдхъ. не твомъ л благовѣштенмъ дѣло послѣдьствова С 249.10 та же пакꙑ божѭ славоѭ въспрмꙿ славтъ господа. же бꙑстъ  о блаженѣмъ рне епскѹпѣ еремскааго града. кротост рад лхꙑѧ.  же о бож доброговѣн. дѣлꙑ ѹтврьд нареено С 252.14 ꙗко вон тѣло давъше ѹкраст подашꙙ ѹенкомъ.  о въскръсен сълъгат слово. нꙑнꙗ же т сам ѹтвръждъше. н того могѫтъ глаголат С 441.8 е блаженꙑ ѳома спльнꙙ слово дѣлъмъ. повьслѣдѹ гласа свого. добрꙑ наꙙтъкъ ѹтврьд съконьаньмъ С 512.24 Узаконя, призная, утвърдя.  прѣѧшꙙ црькꙿв правовѣрьн. не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор. о право (!) вѣрѣ ѹтврьдтъ. нк҄ескѫѭ вѣрѫ.  поставт въ къснꙙтн҄ градѣ епскѹпа С 201.3 ѹтврьдвъше же нк҄ескѫѭ стѫѭ правѫѭ вѣрѫ кѹпꙿно.  т ѹставшꙙ ѹставꙿ вѣрꙑ С 202.6—7 5. Създам, устроя словесемъ гнмъ нбса ѹтвръдішѩ сѩ.  дхмъ ѹстъ его вьсѣ сіла хъ СП 32.6 тꙑ ѹтвръді сілоѭ твоеѭ море. тꙑ съкрѹші главꙑ ꙁмьемъ въ водѣ СП 73.13 гь вьцрі сѩ въ лѣпотѫ сѩ облѣе. облѣе сѩ гь вь сілѫ  прѣпоѣса сѩ. їбо ѹтвръді ѹселенѫѭ. ѣже не подвіжітъ сѩ СП 92.1 ѹтвръждьшюмѹ ꙁемⷧ҇ѭ на водахъ. ѣко вь вѣкъ мло. (!) сътворьшюмѹ свѣтла велѣ едномѹ СП 135.6 тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь СЕ 4а 10—11 ꙇ тѣломъ благообраꙁъномь. съвръш. ѣко да тѣло слѹжтъ мꙑсльнѣ дш. ꙇ главѫ на вꙑшънмь мѣстѣ полож. ꙇ на не множѣшѣ ювьствѣ ѹтвръждь. не ꙁастѫпаѭща дрѹгъ дрѹга. власꙑ же главѫ покрꙑлъ ес СЕ 7b 8 6. Прич. мин. страд. като същ. ѹтврьждено ср ед ἀσυλία Утвърденото, установеното прбѣгаѭштꙙѧ же къ ѹставомъ. тоѧ съ нѹждеѭ отътръꙁаѧ.  ѹставомъ ѹтврьждено раꙁараѧ С 281.29 ѹтврьдт лце τὸ πρόσωπον στηρίζω Взема решение, предприема бꙑстъ же егда съконьаваахѫ сѧ дьнье въсхожденю его. ꙇ тъ ѹтвръд лце свое въ мъ т М Лк 9.51 З ѹтврьдт о мо на кого ἐπιστηρίζω ἐπί τινα τοὺς ὀφϑαλμούς μου Обърна поглед към някого, подкрепя, напътя, насоча някого въраꙁѹмлѭ тѩ і наставлѭ въ пѫтъ съ вь ньже поідеші. ѹтвръждѫ на тѩ оі моі СП 31.8 ѹтврьдт сѧ М З А СК Е СП СЕ К С Гр στηρίζω ὑποστηρίζω ἐπιστηρίζω στερεόω βεβαιόω κραταιόω κρατύνω ἐπικρατύνω ἀσφαλίζομαι κυρόω φρουρέω τηρέομαι [ἀσφαλῶς] καϑιδρύω κοσμέω χαρίζομαι ѹтвръдт ѹтвръдіт ѹтвръдіті утвръдіт Нвб утвърдя [се] ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА