Исторически речник
ѹмꙑт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹмꙑтѹмꙑѭ, ѹмꙑѫ, ѹмꙑѧ, ѹмꙑюѹмꙑш, ѹмꙑешѹмꙑтъ, ѹмꙑетъ, ѹмꙑть, ѹмꙑеть, ѹмꙑт, ѹмꙑетѹмꙑмъ, ѹмꙑемъ, ѹмꙑмь, ѹмꙑемь, ѹмꙑм, ѹмꙑем, ѹмꙑмо, ѹмꙑемоѹмꙑте, ѹмꙑете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹмꙑѭтъ, ѹмꙑѫтъ, ѹмꙑѧтъ, ѹмꙑютъ, ѹмꙑѭть, ѹмꙑѫть, ѹмꙑѧть, ѹмꙑють, ѹмꙑѭт, ѹмꙑѫт, ѹмꙑѧт, ѹмꙑютѹмꙑвѣ, ѹмꙑевѣѹмꙑта, ѹмꙑетаѹмꙑте, ѹмꙑетаѹмꙑ, ѹмꙑ, ѹмъѹмꙑ, ѹмꙑ, ѹмъ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹмꙑмъ, ѹмꙑꙗмъ, ѹмꙑамъ, ѹмꙑѣмъ, ѹмꙑмь, ѹмꙑꙗмь, ѹмꙑѣмь, ѹмꙑм, ѹмꙑꙗм, ѹмꙑѣмѹмꙑте, ѹмꙑꙗте, ѹмꙑате, ѹмꙑѣтеѹмꙑвѣ, ѹмꙑꙗвѣ, ѹмꙑавѣ, ѹмꙑѣвѣѹмꙑта, ѹмꙑꙗта, ѹмꙑѣта, ѹмꙑатеѹмꙑхъ, ѹмꙑхь, ѹмꙑхѹмꙑ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹмꙑѹмꙑхомъ, ѹмꙑхомь, ѹмꙑхом, ѹмꙑхмꙑѹмꙑстеѹмꙑшѧ, ѹмꙑшѫ, ѹмꙑша, ѹмꙑше, ѹмꙑхѫѹмꙑховѣѹмꙑста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹмꙑсте, ѹмꙑстаѹмꙑꙗахъ, ѹмꙑꙗхъ, ѹмꙑаахъ, ѹмꙑахъ, ѹмꙑꙗахь, ѹмꙑꙗхь, ѹмꙑаахь, ѹмꙑахь, ѹмꙑꙗах, ѹмꙑꙗх, ѹмꙑаах, ѹмꙑах, ѹмꙑѧхъ, ѹмꙑѧхь, ѹмꙑѧхѹмꙑꙗаше, ѹмꙑꙗше, ѹмꙑааше, ѹмꙑаше, ѹмꙑѧшеѹмꙑꙗаше, ѹмꙑꙗше, ѹмꙑааше, ѹмꙑаше, ѹмꙑѧшеѹмꙑꙗахомъ, ѹмꙑꙗхомъ, ѹмꙑаахомъ, ѹмꙑахомъ, ѹмꙑꙗахомь, ѹмꙑꙗхомь, ѹмꙑаахомь, ѹмꙑахомь, ѹмꙑꙗахом, ѹмꙑꙗхом, ѹмꙑаахом, ѹмꙑахом, ѹмꙑѧхомъ, ѹмꙑѧхомь, ѹмꙑѧхомѹмꙑꙗашете, ѹмꙑꙗшете, ѹмꙑаашете, ѹмꙑашете, ѹмꙑꙗасте, ѹмꙑꙗсте, ѹмꙑаасте, ѹмꙑасте, ѹмꙑѧшете, ѹмꙑѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹмꙑꙗахѫ, ѹмꙑꙗхѫ, ѹмꙑꙗахѹ, ѹмꙑꙗхѹ, ѹмꙑаахѫ, ѹмꙑахѫ, ѹмꙑаахѹ, ѹмꙑахѹ, ѹмꙑѧхѹѹмꙑꙗаховѣ, ѹмꙑꙗховѣ, ѹмꙑааховѣ, ѹмꙑаховѣ, ѹмꙑѧховѣѹмꙑꙗашета, ѹмꙑꙗшета, ѹмꙑаашета, ѹмꙑашета, ѹмꙑꙗаста, ѹмꙑꙗста, ѹмꙑааста, ѹмꙑаста, ѹмꙑѧшета, ѹмꙑѧстаѹмꙑꙗашете, ѹмꙑꙗшете, ѹмꙑаашете, ѹмꙑашете, ѹмꙑꙗасте, ѹмꙑꙗсте, ѹмꙑаасте, ѹмꙑасте, ѹмꙑѧшете, ѹмꙑѧсте
ѹмꙑт -ѹмꙑѭ -ѹмꙑш св Умия, измия тꙑ же постѧ сѧ помаж главѫ своѭ. і лце твое ѹмꙑ М Мт 6.17 З А СК не ѹмꙑвенъ ἄνιπτος Неумит по томь же въпрашаахѫ  фарсе  кънжьнц. по ьто не ходѧтъ ѹенц тво по прѣдааню старецъ. нъ не ѹмъвенама рѫкама ѣдѧтъ хлѣбъ М Мк 7.5 З ѹмꙑт ноꙃѣ νίπτω τοὺς πόδας Умия, измия краката [староеврейски обичай, получил в християнската религия символично значение] прде же къ смонѹ петрѹ. ꙇ гла емѹ тъ. г. тꙑ л мо ѹмꙑеш ноѕѣ М Йо 13.6 З А СК егда же ѹмꙑ ноѕѣ хъ. прѩтъ рꙁꙑ своѩ  въꙁлеже пакꙑ М Йо 13.12 З А СК аште ѹбо аꙁъ ѹмꙑхъ ваш ноѕѣ гь  ѹтель. ꙇ вꙑ длъжьн есте дрѹгъ дрѹгѹ ѹмꙑват ноѕѣ М Йо 13.14 З А СК прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба СЕ 46b 21—22 тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ пріѧстьнікъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ. ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. прѧстьнка і створі К 7b 37 ѹто ꙗко онъ бол҄. мѹже ѹмꙑ ноꙁѣ мьн҄. нъ съпасъ ѹмꙑ ноꙁѣ прѣдавъшоѹмѹ  юдѣ. съ ѹенкꙑ бо бѣ С 303.21, 22 дѫштѹ же мѹ пѫтемь сьрѣте  братъ нѣкꙑ. мꙑ въ стнѫ хса вь себѣ.  прнѹд го.  вьведе  вь клѣтькѫ своѭ.  ѹмꙑвъ мѹ ноꙁѣ.  вьса любьвьнаꙗ обаввъ С 524.8—9 ѹмꙑт рѫцѣ [сво] ἀπονίπτομαι τὰς χεῖρας, νίπτομαι τὰς χεῖράς μου Измия си ръцете [ритуал като символ за пречистване и невинност] вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ глѧ. не повненъ есмъ отъ кръве сего праведънааго. вꙑ ѹꙁьрте М Мт 27.24 З А СК фарсе бо  вьс юде. аште не ѹмꙑѭтъ рѫкѹ търѫште не ѣдѧтъ. дръжѧще прѣдаане (е) старецъ М Мк 7.3 ѹмꙑѭ въ неповінꙑхъ рѫцѣ моі.  обідѫ олътаръ твоі гі СП 25.6 ї рѣхъ ѹбо въсѹе оправьдхъ сръдьце мое. ї ѹмꙑхъ въ неповінънꙑхъ рѫцѣ моі СП 72.13 М З А СК СП СЕ К С Гр νίπτω νίπτομαι ἀπονίπτομαι Вж. при ѹмꙑват Нвб