Исторически речник
ѹжаснѫт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹжаснѫт сѧѹжаснѫ, ѹжаснѹѹжаснешѹжаснетъ, ѹжаснеть, ѹжаснетѹжаснемъ, ѹжаснемь, ѹжаснемѹжаснете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹжаснѫтъ, ѹжаснѹтъ, ѹжаснѫть, ѹжаснѹть, ѹжаснѫт, ѹжаснѹтѹжасневѣѹжаснетаѹжаснетеѹжаснѹжасн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹжаснѣмъ, ѹжаснѣмь, ѹжаснѣмѹжаснѣтеѹжаснѣвѣѹжаснѣтаѹжасъ, ѹжасѫхъ, ѹжаснѹхъ, ѹжасохъ, ѹжась, ѹжаснѫхь, ѹжаснѹхь, ѹжасохь, ѹжаснѫх, ѹжаснѹх, ѹжасохѹжасе, ѹжаснѫ, ѹжаснѹ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹжасе, ѹжасѫ, ѹжаснѹѹжасомъ, ѹжаснѫхомъ, ѹжаснѹхомъ, ѹжасохомъ, ѹжасомь, ѹжаснѫхомь, ѹжаснѹхомь, ѹжасохомь, ѹжаснѫхом, ѹжаснѹхом, ѹжасохомѹжасете, ѹжаснѫсте, ѹжаснѹсте, ѹжасостеѹжасѫ, ѹжаснѫшѧ, ѹжаснѹшѧ, ѹжасошѧ, ѹжаснѫшѫ, ѹжасошѫ, ѹжаснѫша, ѹжаснѹша, ѹжасоша, ѹжаснѫше, ѹжаснѹше, ѹжасошеѹжасовѣ, ѹжаснѫховѣ, ѹжаснѹховѣ, ѹжасоховѣѹжасета, ѹжаснѫста, ѹжаснѹста, ѹжасоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹжасете, ѹжаснѫсте, ѹжаснѹсте, ѹжасосте*ѹжаснѣахъ*ѹжаснѣаше*ѹжаснѣаше*ѹжаснѣахомъ*ѹжаснѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*ѹжаснѣахѫ*ѹжаснѣаховѣ*ѹжаснѣашета*ѹжаснѣашете
ѹжаснѫт сѧ -ѹжаснѫ сѧ -ѹжаснеш сѧ св 1. Ужася се, изпадна в ужас, изплаша се много ꙇ ѹжасѫ сѧ вьс. ꙇ сътѧѕахѫ сѧ къ себѣ глѭште. ъто ѹбо естъ се. то ѹене новое се. ѣко по област дхмъ нестꙑмъ велтъ  послѹшаѭтъ его М Мк 1.27 З ꙇ вълѣꙁъшѧ въ гробъ вдѣшѧ юношѫ сѣдѧшть о деснѫѭ. одѣнъ въ одеждѫ бѣлѫ  ѹжасѫ сѧ М Мк 16.5 З А  пръвомѫенца въ женахъ. въꙁде бо на ѡгнъ. не ꙋсѫмнѣвш сѧ пламене.  ꙃвѣре лютї ѹжасѫ сѧ. ѡбраꙁа крстнаго Е 36а 10 гроб отврѣсѧ сѧ. тѣлеса мрътвꙑмъ ѹготовшѧ сѧ. егоже сотьнкъ ѹжасе сѧ. ꙇ вꙿс сѫщ съ нмь. емѹже рѣшѧ. ѣко сь естъ снъ бже въ стнѫ СЕ 51а 4 вдѣвъше же го вьнеꙁаапь ѹжасънѫшꙙ сꙙ. онъ же прблжвъ сꙙ къ н҄імъ. нападе на н҄ꙙ помь ѧ  глагол҄ꙙ. то се сътворсте С 32.8—9 жвѫшт бо вь нк҄естѣмъ градѣ. ѹжасъше сꙙ отъ бꙑвъшааго кра  вьпл҄ѣ С 108.29  дрѹгъ дрѹꙁѣ прѣтꙑкаѧ сꙙ.  нъ номѹ бѣжат глагол҄ꙙ. ѹстрашшꙙ сꙙ подвжашꙙ сꙙ. ѹжаснѫшꙙ сꙙ съмꙙтошꙙ сꙙ С 466.9 Побоя се, стресна се. емѹже платъ двъ сꙙ ꙁѣло. помѧн плащѭѭ ѹбоѣвъшѭ сѧ. праведьнка са. ꙇ ѹжасн сѧ. помѧн плата ѹбоѣвъша сѧ СЕ 49b 3 Вцепеня се, скова се [от ужас, страх]. ꙇ абе въста дѣвца  хождааше. бѣ бо лѣтома дъвѣма на десѧте. ꙇ ѹжаснѫшѧ сѧ ѹжасомь велемь М Мк 5.42 З ѹжаснѫшꙙ же сꙙ вьс отъ страха. вьꙁдвьше же сꙙ отъ ѹдесъ вьскрашꙙ велм С 33.17 2. Учудя се, удивя се, смая се ꙇ абье вьсь народъ вдѣвъше  ѹжасѫ сѧ.  пррштѫште цѣловаахѫ  М Мк 9.15 З  въꙁврат сѧ дхъ еѩ. ꙇ въскръсе абе. ꙇ повелѣ дат е ѣст. ꙇ ѹжасете сѧ родтелѣ еѩ М Лк 8.56 З СК вдѣвъше же неьств вльсв бꙑвъше то ѹдо.  дввъше сꙙ ѹжасошꙙ сꙙ. ꙗко не врѣд го нкакоже таковаꙗ мѫка С 269.1  шъдъ отврьꙁе двьр панцꙙ.  обрѣте ѭ сплънь.  вьꙁдвь сꙙ  ѹжасъ. (вм. ѹжасъ сꙙ, Север., с. 550, бел. под линия)  прославвъ ба С 550.2  въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ. ꙗкоже вꙿсѣмъ двт сꙙ  ѹжаснѫт. сътворенꙑмъ ѹдесемъ С 566.15 М З А СК Е СЕ К С Гр ϑαμβέομαι ἐκϑαμβέομαι πτήσσω καταπλήσσομαι ᾿εκπλήσσομαι ἐξίστημι φρίσσω ѹжасънѫт сѧ Вж. при ѹжасат Нвб