Исторически речник
ѹжасат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹжасат сѧѹжасаѭ, ѹжасаѫ, ѹжасаѧ, ѹжасаюѹжасаш, ѹжасаеш, ѹжасаашѹжасатъ, ѹжасаетъ, ѹжасаатъ, ѹжасать, ѹжасаеть, ѹжасаать, ѹжасат, ѹжасает, ѹжасаатѹжасамъ, ѹжасаемъ, ѹжасаамъ, ѹжасамь, ѹжасаемь, ѹжасаамь, ѹжасам, ѹжасаем, ѹжасаам, ѹжасамо, ѹжасаемо, ѹжасаамоѹжасате, ѹжасаете, ѹжасаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹжасаѭтъ, ѹжасаѫтъ, ѹжасаѧтъ, ѹжасаютъ, ѹжасаѭть, ѹжасаѫть, ѹжасаѧть, ѹжасають, ѹжасаѭт, ѹжасаѫт, ѹжасаѧт, ѹжасаютѹжасавѣ, ѹжасаевѣ, ѹжасаавѣѹжасата, ѹжасаета, ѹжасаатаѹжасате, ѹжасаете, ѹжасаатеѹжасаѹжаса
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹжасамъ, ѹжасамь, ѹжасамѹжасатеѹжасавѣѹжасатаѹжасахъ, ѹжасахь, ѹжасахѹжаса
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹжасаѹжасахомъ, ѹжасахомь, ѹжасахом, ѹжасахмꙑѹжасастеѹжасашѧ, ѹжасашѫ, ѹжасаша, ѹжасаше, ѹжасахѫѹжасаховѣѹжасаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹжасастеѹжасаахъ, ѹжасахъ, ѹжасаахь, ѹжасахь, ѹжасаах, ѹжасахѹжасааше, ѹжасашеѹжасааше, ѹжасашеѹжасаахомъ, ѹжасахомъ, ѹжасаахомь, ѹжасахомь, ѹжасаахом, ѹжасахомѹжасаашете, ѹжасашете, ѹжасаасте, ѹжасасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹжасаахѫ, ѹжасахѫ, ѹжасаахѹ, ѹжасахѹѹжасааховѣ, ѹжасаховѣѹжасаашета, ѹжасашета, ѹжасааста, ѹжасастаѹжасаашете, ѹжасашете, ѹжасаасте, ѹжасасте
ѹжасат сѧ -ѹжасаѭ сѧ -ѹжасаш сѧ несв 1. Ужасявам се, изпадам в ужас, плаша се много ѹслꙑшат же мате бран. ꙇ слꙑшанѣ бран вдте. не ѹжасате сѧ. подобаатъ бо вьсѣмъ бꙑт. нъ не тогда естъ коньна М Мт 24.6 ЗI, А, СК. Срв. Мк 13.7 М З ꙇ поѩтъ петра  ѣкова. і оана съ собоѭ.  наѧтъ ѹжасат сѧ  тѫжт М Мк 14.33 З ѡнъ же рее мъ. не ѹжасате сѧ. ꙇса щете наꙁарѣнна пропѧтааго. въста нѣстъ съде. се мѣсто де бѣ положенъ М Мк 16.6 З А ѡ дѫбе блаженꙑ. гоже цѣсаре ътѫтъ. властеле  вельможꙙ любꙙтъ. мѫж же  женꙑ  въсе стъство.  тварь ловѣьска. стражь матъ гоже бѣс ѹжасаѭтъ сꙙ.  дꙗволъ трепештетъ С 354.8 стꙑ же поѹааше ѧ съ ѹтѣшенмъ. глꙙ. не плштѹте н боте сꙙ ꙙда н ѹжасате. нъ ѹготовате срьдьца ваша творт вол҄ѫ гнѫ С 570.15 2. Смайвам се, учудвам се, удивлявам се ꙇ вьнде къ нмъ вь корабь. ꙇ ѹлеже вѣтръ. ꙇ ѕѣло ꙁлха въ себѣ двлѣахѫ сѧ  ѹжасаахѫ сѧ М Мк 6.51 З ѹенц же ѹжасаахѫ сѧ о словесехъ его. ꙇс же пакꙑ отъвѣштавъ гла мъ ѧда. како не ѹдобь естъ ѹпъваѭштмъ на бгатъство. въ цѣсрстве бже вьнт М Мк 10.24 З ѹжасаахѫ же сѧ вьс. послѹшаѭште его. о раꙁѹмѣ  о отъвѣтѣхъ его М Лк 2.47 З А Б ꙇ ѹжасаахѫ сѧ о ѹен его. ѣко съ властѭ бѣ слово его М Лк 4.32 З А гласа же слꙑшма ѹжасаахѫ сꙙ вьс глагол҄ѫште. отъкѫдѹ гласъ с С 162.22 М З А СК Б С Р Гр ϑροέομαι ϑαμβέομαι ἐκϑαμβέομαι φρίσσω ἐξίσταμαι ἐκπλήσσομαι καταπλήσσομαι πλανάομαι Вж. при ѹжасат Нвб