Исторически речник
ѹвѣщат сѧ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
ѹвѣщат сѧ | ѹвѣщаѭ, ѹвѣщаѫ, ѹвѣщаѧ, ѹвѣщаю | ѹвѣщаш, ѹвѣщаеш, ѹвѣщааш | ѹвѣщатъ, ѹвѣщаетъ, ѹвѣщаатъ, ѹвѣщать, ѹвѣщаеть, ѹвѣщаать, ѹвѣщат, ѹвѣщает, ѹвѣщаат | ѹвѣщамъ, ѹвѣщаемъ, ѹвѣщаамъ, ѹвѣщамь, ѹвѣщаемь, ѹвѣщаамь, ѹвѣщам, ѹвѣщаем, ѹвѣщаам, ѹвѣщамо, ѹвѣщаемо, ѹвѣщаамо | ѹвѣщате, ѹвѣщаете, ѹвѣщаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
ѹвѣщаѭтъ, ѹвѣщаѫтъ, ѹвѣщаѧтъ, ѹвѣщаютъ, ѹвѣщаѭть, ѹвѣщаѫть, ѹвѣщаѧть, ѹвѣщають, ѹвѣщаѭт, ѹвѣщаѫт, ѹвѣщаѧт, ѹвѣщают | ѹвѣщавѣ, ѹвѣщаевѣ, ѹвѣщаавѣ | ѹвѣщата, ѹвѣщаета, ѹвѣщаата | ѹвѣщате, ѹвѣщаете, ѹвѣщаате | ѹвѣща | ѹвѣща |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
ѹвѣщамъ, ѹвѣщамь, ѹвѣщам | ѹвѣщате | ѹвѣщавѣ | ѹвѣщата | ѹвѣщахъ, ѹвѣщахь, ѹвѣщах | ѹвѣща |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
ѹвѣща | ѹвѣщахомъ, ѹвѣщахомь, ѹвѣщахом, ѹвѣщахмꙑ | ѹвѣщасте | ѹвѣщашѧ, ѹвѣщашѫ, ѹвѣщаша, ѹвѣщаше, ѹвѣщахѫ | ѹвѣщаховѣ | ѹвѣщаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
ѹвѣщасте | ѹвѣщаахъ, ѹвѣщахъ, ѹвѣщаахь, ѹвѣщахь, ѹвѣщаах, ѹвѣщах | ѹвѣщааше, ѹвѣщаше | ѹвѣщааше, ѹвѣщаше | ѹвѣщаахомъ, ѹвѣщахомъ, ѹвѣщаахомь, ѹвѣщахомь, ѹвѣщаахом, ѹвѣщахом | ѹвѣщаашете, ѹвѣщашете, ѹвѣщаасте, ѹвѣщасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
ѹвѣщаахѫ, ѹвѣщахѫ, ѹвѣщаахѹ, ѹвѣщахѹ | ѹвѣщааховѣ, ѹвѣщаховѣ | ѹвѣщаашета, ѹвѣщашета, ѹвѣщааста, ѹвѣщаста | ѹвѣщаашете, ѹвѣщашете, ѹвѣщаасте, ѹвѣщасте |
ѹвѣщат сѧ
-ѹвѣщаѭ сѧ
-ѹвѣщаш сѧ
св
1. Вслушам се в съвет, заповед, молба и под.; послушам
тѣмьже прпадаѭ т. покланѣѩ колѣнѣ срца моего. ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго. ѹкрот сѧ. ѹвѣща сѧ. прѣстꙑѩ т матер рад
СЕ
79а 11—12
онъ же ѹвѣштавъ сꙙ. тѹ аб срьдьце въдавъ прошааше кръштенꙗ
С
25.5
архагꙿг҄елъ же раꙁѹмѣвъ конона ѹвѣштавъша сꙙ. вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово. просꙙшта кръштенꙗ. веде го къ водѣ
С
25.9—10
повѣдаахѫ мѹ бꙑвъше мол҄аахѫ го поставт ї на пѫть. ономѹ же ѹвѣштавъшѹ сꙙ. молтвѫ сътворвъ. отьнꙙ отъ н҄хъ невдѣнмъ арꙿхагꙿг҄еловомъ. да вьс бꙑвъшї подошꙙ вьслѣдъ го
С
32.17
хрстосъ м да наꙿнетъ слово. днꙑ прѣмѫдрꙑ. прѣмѫдрꙑмъ справтел҄ь. въ рѫцѣ бо го аꙁъ словеса моꙗ. о томь ѹбо жвѫште двжѫште сꙙ. ѹвѣштате сꙙ же мене мого прꙁъван. не моѧ рад немошт. ꙁатъкнѫт слѹхъ вашхъ
С
532.25
Вразумя се.
се старѣ васъ ѹктімонъ въдастъ сꙙ. жрътвѫ сътвор. ѹвѣштате сꙙ вꙑ. въпрашаѭтъ бо васъ лепдонъ. (!) еуктмонъ
С
136.28
2. Покоря се, подчиня се на някого
прведошꙙ хъ на срѣдѫ. прставшꙙ мъ кꙑѧ отъ събора съ полемономъ. молꙙште сꙙ глагол҄ѫште. ѹвѣшта сꙙ намъ пон. ꙗко тебе любмъ. многа рад достонъ с жвъ бꙑт
С
129.26
Срв.
С131.8
С131.22
3. Помиря се, спогодя се с някого
бѫд ѹвѣщаѩ сѧ съ сѫпьремь свомь скоро. доньдеже ес на пѫт съ нмь. да не прѣдастъ тебе сѫд. ꙇ сѫд тѧ прѣдастъ слѹѕѣ. ꙇ въ темьнцѫ въвръжетъ тѧ
М
Мт 5.25
Изч
М
З
СЕ
С
Гр
πείϑομαι
κατανύσσομαι
εὐνοέω
ѹвѣштат сꙙ
Вж. при
ѹвѣщат
Нвб