Исторически речник
ѹбѣжат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѹбѣжатѹбѣжѫ, ѹбѣжѹѹбѣжшѹбѣжтъ, ѹбѣжть, ѹбѣжтѹбѣжмъ, ѹбѣжмь, ѹбѣжм, ѹбѣжмоѹбѣжте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ѹбѣжѧтъ, ѹбѣжѧть, ѹбѣжѧтѹбѣжвѣѹбѣжтаѹбѣжтеѹбѣжѹбѣж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ѹбѣжмъ, ѹбѣжмь, ѹбѣжмѹбѣжтеѹбѣжвѣѹбѣжтаѹбѣжахъ, ѹбѣжахь, ѹбѣжахѹбѣжа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѹбѣжаѹбѣжахомъ, ѹбѣжахомь, ѹбѣжахом, ѹбѣжахмꙑѹбѣжастеѹбѣжашѧ, ѹбѣжашѫ, ѹбѣжаша, ѹбѣжаше, ѹбѣжахѫѹбѣжаховѣѹбѣжаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѹбѣжастеѹбѣжаахъ, ѹбѣжахъ, ѹбѣжаахь, ѹбѣжахь, ѹбѣжаах, ѹбѣжахѹбѣжааше, ѹбѣжашеѹбѣжааше, ѹбѣжашеѹбѣжаахомъ, ѹбѣжахомъ, ѹбѣжаахомь, ѹбѣжахомь, ѹбѣжаахом, ѹбѣжахомѹбѣжаашете, ѹбѣжашете, ѹбѣжаасте, ѹбѣжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ѹбѣжаахѫ, ѹбѣжахѫ, ѹбѣжаахѹ, ѹбѣжахѹѹбѣжааховѣ, ѹбѣжаховѣѹбѣжаашета, ѹбѣжашета, ѹбѣжааста, ѹбѣжастаѹбѣжаашете, ѹбѣжашете, ѹбѣжаасте, ѹбѣжасте
ѹбѣжат -ѹбѣжѫ -ѹбѣжш св 1. Избягам, отдалеча се с бягане їѡаннъ отде бѣжавъ. ѳома невѣремъ ѹдръжанꙿ бꙑстъ.  се дꙿва бѣста отꙿ нхъ дѫшта. страхомъ рѣста ѹбѣжвѣ ꙁвѣр. боꙗꙁньѭ отъбѣжвѣ С 472.2 2. Прен. Избегна, отърва се от нещо или някого ꙁмѩ щѧдьѣ ехдънова како ѹбѣжте отъ сѫда ћеонъскааго М Мт 23.33 З сего рад (по)добаетъ. лше намъ внма(т сл)шанемъ да (не к)о(гд)а оⷮпа(де)мъ. аще бо гланое англ (сло)во бстъ ꙁвѣст(...)ко прѣстѫпене  ослѹ(...)раведъно прѧтъ въꙁ(...)ко м ѹбѣжмъ Е 9а 4 бже моі ... далъ есі боѩщімъ сѩ тебе ꙁнаменье. ѹбѣжаті отъ лца лѫка СП 59.6 нктоже вь цѣсархъ бꙑстъ бе съмрьт. нктоже обьштааго коньца ѹбѣжа С 238.11 ꙁа нꙑ хс. да же ьстьноѭ го кръвѭ покропм.  ѹстънꙑ акꙑ прагꙑ наꙁнаменаѭште. ѹбѣжꙙтъ прокѹждаѭштааго орѫжꙗ С 332.3 М З А СК Е СП С Гр φεύγω ἐκφεύγω διαφεύγω ѹбѣжаті Вж. при ѹбѣгнѫт Нвб