Исторически речник
сѫдѹ  
сѫдѹ нареч сѫдѹ  овѫдѹ [онѫдѹ] ἐντεῦϑεν καὶ ἐντεῦϑεν Отсам и оттатък, от едната и от другата страна ꙇдеже  пропѧсѧ. ꙇ съ нмь на дъва. сѫдѹ  овѫдѹ. по срѣдѣ же са М Йо 19.18 З А СК Б Изч М З А СК Б сѫдѫ Вж отъсѫдѹ Нвб съду, съде ’всякъде’ диал НТ НГер РРОДД Срв съд ’отсам’ диал ДА съде остар ВА