Исторически речник
сѫдѹ
сѫдѹ
нареч
сѫдѹ овѫдѹ [онѫдѹ]
ἐντεῦϑεν καὶ ἐντεῦϑεν
Отсам и оттатък, от едната и от другата страна
ꙇдеже пропѧсѧ. ꙇ съ нмь на дъва. сѫдѹ овѫдѹ. по срѣдѣ же са
М
Йо 19.18
З
А
СК
Б
Изч
М
З
А
СК
Б
сѫдѫ
Вж
отъсѫдѹ
Нвб
съду, съде ’всякъде’
диал
НТ
НГер
РРОДД
Срв
съд ’отсам’
диал
ДА
съде
остар
ВА