Исторически речник
сьжде
сьжде
-сжде
-сежде
местоим
показ
I. Посочва период, понятие и под., които са споменати: този същият, именно този, тъкмо този
щ сегⷤо мⷺца ҃е҃
А
135b 16
ⷳ҇ ҃ в҃ сеⷤ҇г мⷺ҇ца
А
146а 3
псⷩ҇а. а҃ сегⷤ҇о мⷰ҇ѣ кд
СК
131а 7
псⷩ҇а а҃ сегⷤ҇о мⷰ҇ѣ октбра
СК
131а 15
псⷩ҇а а҃ сегожде
СК
126а 13
то пото ѹбо анан сапфрѣ. не рее схъ жде словесъ. поката сꙙ отъ ꙁълоб ваю
С
363.12—13
II.
Като същ.
сежде
ср
ед
τοῦτο
Назовава обобщено някакво действие, явление: това нещо
ꙇ пакꙑ. ашѫ с(.)тъ даѣше імъ глѧ. сежде імъ глѧ. се естъ кръв(.) моѣ. ꙇꙁліваема ꙁа въꙇ. въ оставленье грѣхомъ
К
7b 21
не до сегоже доволъ мѣт. нъ ..
οὐδὲ μέχρι τούτων ἀρχέομαι ..
Не ми стига това, но и ..
не домꙑшлѣахѫ же сѧ крста. побѣдънꙑѩ ѹсѹждаѭште прікладъ. ꙇ не до сего же доволъ імѫште. нъ і раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ
К
11а 15
А
СК
К
С
Гр
οὗτος
сь жде
сь же
Вж. при
сьде
Нвб