Исторически речник
сънѣдь [+]
Nfos | Nfgs | Nfds | Nfas | Nfis | Nfls |
сънѣдь | сънѣд | сънѣд | сънѣдь | сънѣдьѭ, сънѣдѭ, сънѣдѫ, сънѣдѧ, сънѣдью, сънѣдю | сънѣд |
Nfvs | NfOp | Nfgp | Nfdp | Nfip | Nflp |
сънѣд | сънѣд | сънѣдь, сънѣд, сънѣде | сънѣдьмъ, сънѣдемъ, сънѣдьмь, сънѣдемь | сънѣдьм, сънѣдъм, сънѣдм | сънѣдьхъ, сънѣдьхь, сънѣдехъ, сънѣдехь |
NfOu | NfGu | NfDu | |||
сънѣд | сънѣдью, сънѣдю, сънѣдѹ | сънѣдьма, сънѣдъма, сънѣдма |
сънѣдь
-
ж
Ядене, храна
ꙇ доселѣ. повелѣнемь пщѭ вꙿсе плът. подаваѩ сѣмѧ сѣѭщюмѹ. ꙇ хлѣбъ въ сънѣдь
СЕ
12b 10
въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе. сьнѣд оноѧ сладъкꙑѧ горькѫѭ сласть
С
469.20
Образно.
понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъші ска рода. корень врѣді. пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ
К
10а 35
ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго
С
517.8
бо толка таковаꙗ сътворвъ ꙁъла. хъже коеждо рода огн҄ьнааго его. творѣаше сьнѣдь
С
523.2
Изяждане.
далъ нꙑ есі ѣко овъцѩ сънѣд
СП
43.12
Изч
СП
СЕ
К
С
Гр
βρῶσις
κατάβρωμα
сьнѣдь
Вж. при
сънѣдень
Нвб